89844612_827271761015040_4701747234901852160_o

Фестивал (не)Възможното образование 2020

– „Тръгвам си с много вдъхновение“

– „Тръгвам си с много нови идеи“

– „Тръгвам си с надежда за България“

Това са само част от репликите, с които посетители на работилницата „Великото навън“ завършиха частта за рефлексия и по този начин обобщиха усещането за два дни срещи, обмен и дискусии.

/заглавна снимка от Лидия Кулекова/

Открихме Фестивал (не)Възможното образование на 06.03.2020 г. с филма „Началото на живота“. Като организатори бяхме радостни да видим опашката от хора, желаещи да гледат филма. Още по-голяма беше радостта ни да срещнем много от редовните ни посетители през изминалите години и още поне толкова съвсем нови хора.

За първи път във Фестивала бяхме включили филм за ранните години, започващ още от раждането на децата и не знаехме как ще се възприеме. Филмът на Естела Ренер е изключително красив и вълнуващ, но дали нашите посетители няма да ни попитат какво общо има това с образованието? За наша радост всеки беше успял да намери за себе си части, които резонират с негови мисли, стремежи и надежди. Споделяше се усещането за общност, за заедност, за общочовешки ценности, които се засягат във филма. Вълнението на всички беше насочено към силата на връзката между родителите и детето и нейното огромно значение за неговото цялостно развитие (включително за ученето), както и за няколко страни на родителството, за които по-рядко се говори – важността на бащата за детето, нуждата от подкрепа в едно разширено семейство и дори от цялото общество. Времето за дискусия не беше много, но успяхме да обменим впечатления и да помислим над пожеланието, което специалният ни гост, Мирослава Иванова от Монтесори академия „Детство под дъгата“, изказа с уводните си думи:

„Нека всеки от нас помисли каква промяна може да извърши. Тя може да е съвсем малка,

но най-важното е, че трябва да е промяна вътре в самите нас, вместо да я очакваме някъде отвън.“

Съботата на 7.03.2020 г. започна по план и, точно както очаквахме, предизвика силно зрителите на „Научено в гората/Средата като училище“. Крайно нестандартния и преобръщащ всички конвенционални представи подход на Еко училището в Мейпъл Ридж, Канада ни доведе до разговори за това как човек се научава да познава и обича природата, как разбира за взаимовръзките между всички живи същества, какво е важно за физическото, психическо и емоционално развитие на децата ни. Дискусиите бяха динамични – учители и родители търсихме отговори, задавахме нови въпроси, подсещахме се за собствените си преживявания в училище и се връщахме отново и отново към основното „Какво аз мога да направя? Какво зависи от мен?“.

Малко след това Влади Дамянов и Мариана Асенова, водещи на „Великото навън“, приеха да увеличим обявения капацитет на работилницата (поради наличието на повече желаещи за включване) и хвърлиха участниците в поредица от предизвикателства, за да си припомнят защо природата е важна част от ежедневието ни, а за децата ни – абсолютно задължителна. Научихме повече за плановете на Влади и Мариана за горско училище в село Горна Бела речка и затворихме работилницата с мрежата на свързаността помежду ни – още една метафора за това как всичко в природата и сред хората е свързано и потрепването на „мрежата“ в единия край винаги има ефект в останалите (още един инструмент за всички присъстващи обучители как да демонстрират пред техни обучаеми взаимовръзките в природата).

Непланирано разширяване на капацитета се наложи и за работилницата за проектно-базирано учене. Водещите започнаха с подвеждащи въпроси за разликите между проект и проектно-базирано учене, продължиха със собствения си опит и дойде ред на практическата част – упражняването на стъпките в процеса по планиране на проект, в който необходимите за придобиване знания са заложени от учителя, а обучаемите следват собствените си интереси като формулират предизвикателства, изследват и търсят информация, и накрая достигат до краен продукт. Разбрахме, че сме постигнали една от основните цели на Фестивала, чрез споделянето на един от участниците, Деси Павлова, „сега вече разбрах много по-ясно какво представлява проектно-базираното учене и не виждам никаква пречка да се прилага във всяка класна стая“.

Завършихме деня с още повече вдъхновение, смях, но и мислене по създаване на математически задачи, благодарение на Мариела Станчева и нейната две в едно лекция+работилница „Помощ, детето ми мрази математиката!“. Защо успоредните прави са по-подходящ символ на невъзможната любов от Ромео и Жулиета и как да покажеш смисъла от статистиката на тийнейджър чрез любимата му марка за коли бяха само някои от темите, с които Мариела ни предизвика да създаваме собствени задачи и да надникнем в света на математиката откъм неговата творческа, вълнуваща и практическа страна отвъд формули, оценки, приемни изпити и дипломи.

Видео

Заедност, кауза, радост от споделянето, търсене на решения, свеж полъх от нещо ново и различно – това са нашите ключови думи от първите два фестивални дни.

Вашият коментар