Skip to main content
graduates

‘Резултати’

Автор на статията: Даниел Грийнбърг, основател на Съдбъри Вали

Още в началото, преди около 30 години, не спирах да се чудя в какви хора ще се превърнат завършващите Съдбъри Вали. По-точно – чудех се какви хора аз искам да бъдат – доста субективна преценка, безсъмнено, но и нещо, което всеки интересуващ се от образование поставя на първо място сред съображенията си. Казано другояче, засягаме въпроса за ‘резултатите’, много популярна дума напоследък: Какви резултати търсим, очакваме, желаем, и постигаме в нашите училища като цяло и в частност училището Съдбъри Вали?

Всяка пролет, с наближаването на дипломантския сезон този въпрос отново се изостря в съзнанието ми. Наблюдавам поколение след поколение млади хора, които се двоумят дали да преминат през процеса на дипломиране тази година, опитвайки се да разберат какво въобще означава този процес, да си пробият си път през него и накрая да влязат в света. Всяка пролет, когато абитуриентските ни новини се разпространяват към предишните ни ученици, се замислям отново за живота, който водят след годините в Съдбъри Вали и за това в какви възрастни са се превърнали.  Отново и отново се питам: „Дали Съдбъри Вали се справя добре със задачата си на образователна институция да подготви младите хора да влязат в света и да водят успешен живот?“ Това есе е опит да отговоря на този въпрос въз основа на моите лични и много субективни наблюдения и размисли трупани, изчиствани, ревизирани и преработвани през последните 3 десетилетия.

Нека започна с едно много широко качествено определение, поставящо основата на това, което следва: Това, което осъзнавам все по-ясно с всяка следваща година е, че поначало учениците, завършили Съдбъри са добри човешки същества, способни да живеят пълноценен живот и да се справят с предизвикателства. Това е в най-общи линии. Ще се опитам да обясня какво има предвид с това твърдение като използвам някои от чертите, които за мен описват преобладаващите характеристики на бившите ни ученици. Тези черти са силно свързани една с друга и фундаментално неделими. Те се съвместяват, за да образуват едно цяло и са изброени по отделно само заради ограниченията на езика. Редът, по който ги представям няма никакво значение -не представя йерархия или приоритет и е напълно случаен. Ето някои от забележителните характеристики, които са ме впечатлили у завършилите Съдбъри Вали:

 

Те са свестни хора. Дълго време се чудех защо харесвам буквално всичките ни ученици и обиквам толкова много от тях.  Защото всички те са свестни човешки същества. Не са злобни, отмъстителни, лицемерни, нечестни, агресивни, избухливи, с неприятен нрав, арогантни, нетолеранти или неуважителни. Те са открити, приятелски настроени, внимателно доверчиви, относително сговорчиви и почтени. Те са от този тип хора, с които ти е приятно да излизаш, да говориш, да работиш и да прекарваш време.

Те са добри приятели. Познават изкуството на приятелството, както с техните връстници, така и с хора от всички възрасти. Те са даващи, както и вземащи. През повечето време са много щедри, рядко алчни или ненаситни. Изключително лоялни са в добро и лошо. (Не спиирам да се възхищавам как приятелствата заформени в годините в Съдбъри оцеляват през изпитанията на времето, въпреки многото години прекъсване или големите разстояния, които често разделят хората.) Те са подкрепящи по време на беда и празнуват по време на радост. Те са приятели от сърце, споделяйки дълбоки чувства на взаимна емпатия и разбиране.

Знаят как да се разбират с други хора. Завършващите Съдбъри Вали осъзнават, че човешките същества са социални животни и че важна част от живота е способността да се интегрираш сред социалната среда, в която се намираш. Те са научили как да разбират сложните, неписани, скрити правила, по които всяка група функционира, как да намират начин да се адаптират към тези правила без да рискуват личната си почтеност и как да следват собствените си цели в рамките на общия маниер на групата. Те са много добри в това да получават каквото искат, основно защото умеят да представят нуждите си по приемлив за обществото начин.

Обичат живота. Нямат търпение да опитат от всичко, да излязат и да покорят света, да пътуват, да откриват нови хоризонти, да приключенстват. Не живеят в мъгла от страхове. Искат да живеят и се наслаждават на сложността на истинския живот.  Могат да бъдат весели,  щастливи, нещастни и тъжни, могат да са ентусиазирани, разстроени, разочаровани, развълнувани, екзалтирани и депресирани. Не се страхуват на чувстват силно и да се наслаждават, както и да изстрадат последствията от силата на чувствата си.

Имат силно усещане за себе си. Понякога много от нас се уморяват да чуват как завършилите Съдбъри казват: ‘Открих кой съм аз’.  Истината е, че повечето от тях наистина намират себе си и повечето от тях имат изненадваща степен на себепознаване, особено за толкова млади хора. Учениците на Съдбъри не са последователи. Те са изпитали силните и слабите си страни, имат добро начало в осънзаването на това как искат да протече живота им и са придобили основна ценностна система, която е уникална за всеки от тях, въпреки че се вписва по някакъв начин сред ценностите на културата. Те има обстойно разбиране за това как да съхранят цялостта си пред разностранния натиск, който външния свят им оказва ежедневно.

Вярват в себе си. Повечето звършили чувстват, че имат вътрешна сила и способност, необходими им, за да се справят с всичко, което живота им поднесе. Важно е да разграничим вярата в себе си от глупашката самоувереност. Човек, който вярва в себе си има вътрешен глас, който го напътства през обратите на съдбата и осигурява постоянна увереност, че ще съумее да се справи с трудни ситуации. Твърде самоувереният човек вярва, че вече има всички необходими умения да се справи с всичко, което му се изпречи. Разликата е значителна: тихият уверен човек знае, че му липсват много умения във всеки един момент, но също знае, че с постоянство и търпение тези умения могат да бъдат усвоени.

Те се приспособяват. Учениците на Съдбъри не се страхуват от нестабилност и промяна. Наясно са, че светът около тях непрестанно и бързо се променя и приемат това за даденост; това не ги парализира, нито ги кара да жадуват за стабилност и постоянство, каквито никога няма да има (ако изобщо някога е имало). Те не мислят във фиксирани за цял живот ситуации. Очакват да правят различни неща в различни моменти от живота си и обикновено приветстват непрестанното предизвикателство, което този факт поставя.

Познават страстта. Повечето завършили Съдбъри са изпитвали усещането да бъдат погълнати от силен интерес към нещо или някой; всички са виждали това в някой от близкото си обркъжение, дори и самите те все още да не са го изпитали. Накрая една или повече страсти обхващат всички. Специалният екстаз, който само човек обзет от страст познава, е нещо доста често сред учениците в Съдбъри. В древността това би се считало за дар от боговете.

Те са умни.  Една от характеристиките на нашите ученици, често отбелязвана от нови ученици е техният ум, тяхната вътрешна интелигентност. Да си умен – или с други думи да бъдеш забележително интелигентен – е черта, която всички здрави човешки същества имат като даденост още от раждането си. Някои я запазват през целия си живот, независимо как са отгледани; други я губят като резултат от някое или няколко потискащи преживявания, които ги принуждават да я изключат. Повечето ученици на Съдбъри до момента на завършване са възвърнали и използват вътрешната си интелигентност, и са способни да се отнасят към света по много интелигентен начин редовно.

Имат въображение. Завършилите Съдбъри рядко попадат в една предефинирана социална категория или културна ниша. По принцип са много творчески и независими в мисленето си и по същество имат малко уважение към авторитетите. Чувстват се удобно да изследват нови и неопитвани пътеки, дори поемайки риск в преследването на необикновени посоки.

Чувстват се овластени. Не приемат авторитетите безусловно, включително в социалното си обркъжение. Напълно са наясно с правата си, силните си страни и способността си да застанат зад това, в което вярват. Правят го дори да има цена, дори да срещнат съпротива, агресия или оскърбително отношение. Стоят за себе си и за другите.

Те са етични. Разбира се нямам предвид, че те винаги са добри, че винаги постъпват правилно и никога не грешат. Имам предвид, че те – всички те – имат слино развито чувство за морал, дори и тези, които не винаги действат по съответстващ начин. Винаги можете да се обърнете към чувството за правилно и неправилно на някой завършил Съдбъри и да знаете, че ще бъдете чути, дори и да не постигнете съгласие.

Те са толерантни. Учениците на Съдбъри имат дълбоко уважение към другите хора и приемат всички различия, които ни отличават едни от други. Не си съставят прибързана преценка за други хора въз основа на цвят, религия, политически виждания, социален статус, облекло, коса, език, възраст или поведение.

Имат дълбоко чувство за справедливост. Много са чувствителни към социални несправедливости и към вредите, нанесени на жертви. Дълбоко в себе си разбират, че това, което създава стабилен и обитаем социален ред е система на справедливост, която работи справедливо за всички, е достъпна за всеки и има възможности за оттегляне и защита.

Много са любопитни. Имат живец за това, което се случва около тях и непрекъснато проучват кътчетата и околностите на своята среда – физически, социални и интелектуални. Разговорите им бродят по различни теми, които са почти невъобразимо разнообразни, от най-тайнствените философски гледни точки до най-светските аспекти на ежедневието.

Учат през целия си живот. Завършилите Съдбъри обичат ученето заради самото него – толкова повече, колкото по-дълго са били в училището. Обичат да четат, да учат, да използват каквито човешки или други ресурси има налични, за да се запознаят и да усвоят нови области, които са хванали интереса им.

Те са изразителни. Те са превъзходни сладкодумници; знаят как да говорят, как да предадат идея. Те са също и добри слушатели, и разбират, че за да има добър разговор всички страни трябва да слушат, както и да говорят.

Имат политическа проницателност. Учениците на Съдбъри разбират как да използват съществуващата политическа система, за да постигнат целите си. Знаят как да представят идеите си, как да правят петиции, да дебатират, как да събират подкрепа за позицията си сред приятели и познати. Знаят как да формулират политическа позиция и как да се върнат и да преформулират позицията си в по-приемлив вид, ако се налага.

Здрави са. Повечето се чувстват удобно в телата си и са щастливи, когато са физически активни. Наслаждават се на природата, обичат катеренето и тичането, и разходките, и игрите; много от тях обичат да танцуват, да карат ски, да се пързалят или да карат скейтборд, да карат колело и да изпитват телата си. Наясно са с разликата между здравословна и нездравословна храна, между здравословни и вредни навици – имат съзнание, дори и да не ги прилагат на практика, а осъзнаването, в края на краищата е пръвата стъпка към практикуването.

Сигурно съм забравил някои черти, за които преди съм бил наясно и без съмнение има други, които други хора са забелязали, а на мен са убягнали. Но като цяло изброените по-горе, взети заедно и свързани една с друга оформят реална представа за характера на обикновения завършил Съдбъри ученик (или бивш ученик, който е прекарал известно време в училището и е излязъл без диплома по каквато и да е причина).

Никоя от тези черти не е измерима или окачествима. Всяка от тях означава нещо малко по-различно за различните хора, дори и за хора живеещи в един и същи културен контекст. И все пак, те представят достатъчно споделено значение за хората от общността на Съдбъри Вали и за хората в рамките на американската култура, за да ни позволят да си съставим собствена преценка дали съм прав като ги определям за общи между повечето от нашите завършващи и дали съм прав в твърдението си, че училище, чиито завършили ученици притежават тези характеристики, може да се счита за успешно.

Особено отсъстващи от моя списък са резултатите, които най-често се считат за важни за училищата – а именно количествено измеримите резултати, които показват степента на запазване на определени количества данни и конкретни умения за манипулиране на данни. Резултатите от тестове, казано на обикновен език. Липсват по две причини: (1) Нямаме начин да разберем доколко някой от нашите възпитаници знае за тази или онази област или колко добре манипулира този или онзи определен материал. По принцип ние не ги проверяваме и не искаме да ги тестваме. Когато те решат да се тестват, както правят някои от тях, когато вземат SAT или тестове за постижения, или отидат в други традиционни училища, те неизменно се справят добре (т.е. със сигурност не по-лошо от учениците от традиционните училища и достатъчно добре, за да продължат да правят това, което искат, независимо дали става въпрос за колеж или за кариера). (2) Не мисля, че това са значими или полезни резултати за младите хора, които навлизат в пост-индустриалния свят на информационната ера. Хората, които смятат, че такива количествено измерими резултати са важни и които имат основание да вярват, че децата им не притежават такива резултати, вероятно няма да се чувстват комфортно да запишат децата си в Съдбъри за какъвто и да е период от време.

Характеристиките, които изброих, обрисуват доста добра картина на средния възпитаник на Съдбъри Вали. От моя гледна точка това допринася за едно изключително успешно училище. Повечето от нашия успех се дължи на простия факт, че сме се махнали от пътя, че сме премахнали бариерите, че сме позволили тенденции, които са вродени в човешката природа, да процъфтяват без намеса, преценка или потискане. С годините училището е създало култура, която все повече гарантира, че тези черти ще бъдат приветствани и уважавани от всички членове на училищната общност.

Източник: http://www.educationfutures.org/outcomes.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *