IMG_2873

Чудесата, които създаваме заедно

Nely Keremidchieva Новини, Фестивал 2020

Горещ, летен ден. Четири-пет организатори и доброволци на Фестивал (не)Възможното образование, лято 2020, сме се събрали, за да подготвим двора на 139-то училище „Захарий Круша“ за началото на събитията малко по-късно същия ден. Веднага малка група деца се приближава и ни пита какво ще се случва, проявяват желание да дойдат и те. Нареждаме сравнително бързо, защото този път сме достатъчно на брой. Нещата се случват с лекота – всеки поема нещо, което му е по сърце и е част от задачите, а после някои остават още в двора да се видят и да си поговорят. Помага ни и Керанка, тя е нещо като домакин в училището – изпълнителна, съвестна, леко подозрителна към нас в началото. Точно два дни по-късно, когато отново сме там, за да си приберем багажите, Керанка ни посреща с променен поглед. Пита кое е било момичето, което говори в края на изминалата вечер, как се казваше това нещо на английски (Карина Карагаева – mindset design), споделя колко й е било интересно и че дори вече е разказала на „учителката от занималнята“. Самата учителка също се появява по-късно и си говори с нас. Учудена е от това, което Керанка й е разказала за Фестивала – „ама наистина ли е толкова интересно?!“

Е, добре, какво пък толкова се случи в тези два дни???

Разбира се, вечерта имаме още малко работа – украса със саксиите с цветя на училището, окончателна подредба, детският кът е останал без доброволец, но всъщност оставените материали са достатъчна занимавка за децата и тъй като сме на открито, няма нужда от завишено внимание и контрол. Марти на 11 години, носи измити и подсушени камъни, с които да затиснем листовките да не хвърчат и иска да отговаря за събирането на даренията (обича да играе с пари).

Започваме по план с работилницата „Възстановителни практики в училищна среда“. Дали от лекотата на лятото или от умора от изминалите стресиращи месеци и текущата напрегната обществена обстановка, посетителите идват в последния момент – докато стоим и се чудим наистина ли няма да има хора, изведнъж, буквално няколко минути преди началото, кръговете се запълват. Има много познати лица, има хора, които са дошли, за да видят нас – организатори и доброволци – има съвсем нови хора. Точно, както си го мечтаем.

Макар предвидения буфер от половин час между работилницата и прожекцията, времето отново не стига. Но когато участниците са и създатели на събитието, това не е проблем – всички си преместват столовете сами и киното може да започне!

„Нова искрица надежда: историята на Унитиера“ е без съмнение много предизвикателен филм на всякакви нива – кара ни да се замислим как живеем, какви са маркерите ни за „успех“, да поставим под въпрос улегнали представи за живота, ученето, университета като същност и цели. След филма се включват Еди и Итцел, направо онлайн от Мексико – и двамата са прекарали доста време на мястото и разказват за техния директен опит. С превода на Евгения Русева и съдействието на Аби Радев, можем да се разбираме и да се виждаме. Установяваме с удоволствие, че „шоколадът е съпротива“ – кооператив за производство на какао и шоколад е инициативата, с която Еди е продължил след като в Унитиера разбира, че не иска да се подготвя за служител, а предпочита сам да създава работата си.


Завършваме с кратка дискусия, тъй като за всички е време за почивка. Част от посетителите помагат с прибирането на столове и маси.На другия ден отново започваме с нареждането. Аз и Марта, за трета поредна година водещ на Фестивала, идваме направо от интервю в Дарик радио при Драго Симеонов. Доволни сме, защото успяхме да засегнем една тема, за която по-рядко успяваме да говорим – че всъщност част от мотивацията ни да се занимаваме с образование е решението ни да живеем точно тук, в България, и желанието ни нашите деца и техните връстници да имат причини да остават тук като първо получават адекватно за нуждите им образование!И като по сценарий сцената от предишния ден се повтаря – буквално 5 минути преди началото на работилницата „Магията на играта“ хората започват да идват и в последния момент се примъкват нови столове към подготвения кръг. Този ден има и повече деца, което си е съвсем в реда на нещата – нали темата ни е ИГРАТА. Маги и Кари, водещи на работилницата, в определен момент предлагат на участниците да изиграят съвсем наистина някоя от игрите на детството ни. Купчина възрастни, някои следвани от децата си, започват да се гонят из училищния двор – да се „замразяват“, да се „отмразяват“, да се крият…


Работилницата завършва с дружно произнасяне на

„Не се намесваме“ –

най-важната роля на възрастните спрямо играта на децата 

Гледаме заедно „За правото да играем“, някои си записват идеи за игри, за отношения, прозрения за това какво децата ни казват чрез играта, а непосредствено до нас тези, които не са забравили какво е играта, си я практикуват на воля 🙂

Колебаем се дали да продължим с дискусия, защото сме подготвили интересни занимания за заключение и се притесняваме, че хората може да се изморят дотогава. Марта проверява като пита хората – чуват се гласове в полза на дискусията и се заформят два кръга около нея и Граци (още един от водещите през март, активен участник и доброволец на Фестивала).

Тъмнината вече е част от Фестивала, заедно с нощното небе. Марта ни раздвижва с кратка игра и сме готови за Карина Карагаева от Human Business Studio. Тя ни разказва за това как се формира мирогледът ни и съответно как можем да го променим, така че не само да си говорим, че искаме човеколюбиво образование, не само да се вдъхновяваме взаимно, но най-вече да променяме поведението си в съответствие с желанията си.

/снимки: Линда Александрийска и Петя Иванова/

Завършваме с полу-сериозна, полу-шеговита игра – променя се според приноса на всеки участник – с която научаваме неща един за друг:

  • Обичам да наблюдавам децата като играят
  • Образованието е кауза за мен
  • Обичам да се гушкам
  • Когато пия вино, пея по-добре
  • Обичам да играя
  • Смятам, че родителите и учителите сме благословени с възможността да наблюдаваме отстрани вълшебствата в играта на децата, ставайки свидетели на всички чудеса и светове, които те измислят, играейки
  • Обичам да говоря за неща, които силно ме вълнуват

И тъй като всеки се припозна поне в едно от твърденията, накрая всички се оказахме свързани един с друг.

Поради липсата на достатъчно осветление (което пък го направи по-специално), нямаме снимки от този момент, както и от следващия, в който всички нарамихме столове, маси, пейки, саксии и останалите неща, които трябваше да се приберат вътре. И някак… не беше тежко, беше СПОДЕЛЕНО.

Това са тези чудеса, които създаваме ЗАЕДНО.

Кого не споменах от доброволците? Найден Йотов, Илияна Михайлова, Ценка Кучева, Елвира Бахуля с нейния син Марти, току-що завършилата училище Дени, Петя Иванова, Линда Александрийска… В основата – Марта Златева, Грациела Щерева, Катина Цолова, която от три години не може да откаже да работи за Фестивала, независимо че се заканва за обратното. Специални благодарности на Зорница Симеонова, която не успя да присъства, но направи чудеса, за да се говори за Фестивала в телевизии и радиа, както и на Петя Славова, която традиционно ни помага за публикации в Dnes.bg, Дневник, тази година и в Офнюз!

Фестивалът отдавна не е на „Общност за демократично образование“, нито на партньорите. Той е на всички ни – организатори, доброволци, посетители, водещи – все мечтатели за настояще и бъдеще, в което и възрастни, и деца имат възможност да проявяват своите таланти и най-силни страни и те да бъдат оценени подобаващо. За един кратък отрязък от време – докато провеждаме Фестивала – го осъществяваме заедно на практика. А после си тръгваме окрилени и готови да предадем нататък.

А, да! Още нещо! Филмът „Ние сме тези, които очаквахме“, излъчен за 7 дни през платформата на Neterra.TV е получил 2506 уникални гледания!

Звучи обнадеждаващо, нали?!

Нели Керемидчиева, организатор 

П.С. Все пак е важно да споменем и партньорите, благодарение на които имаме възможност да осъществим Фестивала!
– Анжела Данева от Фондация „Контакти без ограничения“ – вече втора поредна година Фондацията покрива основните разходи на Фестивала;

– Институт за прогресивно образование;

– Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски от Сдружение „Професионален форум за образованието“, Румяна Дончева, директор на 139-то ОУ „Захарий Круша“;

– Аз чета, София играе, Dnes.bg;

–  с публикации ни помагаха Technomagicland, Академия за родители, „Първите седем“, La Martinia, Заедно в час, Промяната, Международната награда на херцога на Единбург… може да пропускаме някой!

Вашият коментар