Skip to main content
baloons

„Ученето изисква свобода“, Питър Грей

Накъдето и да се обърнем тези дни откриваме анализатори и политици да спорят за повече ограничения в училищното образование. Разбира се, те не използват думата „ограничения“, но това е, за което всъщност говорят. Те искат повече стандартизирани тестове, повече домашна работа, повече контрол, по-дълги учебни дни, повече години в училище, повече санкции за децата при отсъствия и взимане на ден или два почивка от училище за семейна ваканция. Това е една област, в която политиците и от двете основни партии, на всяко ниво и равнище на управление, изглежда са съгласни. Повече училищно образование или по-строго училищно образование е по-добре, отколкото по-малко училищно образование и по-нестрого училищно образование.

“Училищно образование” и “образование” (чиято употреба в наши дни е синоним на „училищно образование“) са термини с ореоли около тях. Те са априори добри – по логиката, която обикновено слушаме, нищо не насочва към някакво доказателство срещу стойността на повече училищно образование.  Ако децата учат, ние благодарим на училищата. Ако децата не изглежда да учат много, това означава, че имат нужда от повече училище. Ако икономиката не върви добре, това трябва да е защото не влагаме достатъчно усилия от училищното образование на следващите поколение. Ако икономиката върви добре, това потвърждава стойността на училищното образование и предполага, че можем да се справим още по-добре с повече от него. Ако знанието се разширява с все по-нарастваща скорост, тогава ние трябва да изискаме от студентите да учат повече предмети. Ако днешният свят изисква критично мислене, тогава ние трябва да добавим критично мислене към дългия списък с неща, които учим и тестваме. Ако вярваме, че човешките същества имат “multiple intelligences,” тогава трябва да ги изброим и да преподаваме за всяка една интелигентност във всеки човек. Ако ценим равенството, значи трябва да вярваме, че всеки трябва да учи по един и същ учебен план и да прави едни и същи тестове с другите, за да можем да ги направим равни  (забравете идеята на създателите на демокрацията, че хората могат да бъдат различни и все пак равни).

Какво се случи с идеята, че децата учат чрез своята собствена свободна игра и проучване? Всяка сериозна психологическа теория за ученето, от Пиаже нататък, постулира, че ученето е активен процес и се контролира от учещия се, мотивирано от любопитство. Педагозите навсякъде говорят само на думи за тези теории, но после отиват и създават училища, които предотвратяват самонасочващата игра и проучване. Всеки от нас знае, че най-ценните уроци, които сме научили не са онова, което сме научили в детската градина, нито по време на училищното обучение след това. Те са, вместо това, уроците, които сме научили, когато сме си позволили лукса да последваме своите собствени интереси и своя собствен подтик да играем, изцяло и дълбоко. През тези инструменти и средства, ние придобиваме умения, ценности, идеи и информация, която остава с нас за цял живот, а не само за следващия тест. И, може би най-важното – ние откриваме онова, което най-много ни забавлява, което е първата стъпка в намирането на удовлетворяващо професионално развитие.

Всеки път, когато добавим още един час време към времето, което децата прекарват в училище или за домашна работа, и всеки път, когато ги принуждаваме или убеждаваме в поредното създадено, водено и контролирано от възрастни извънкласно занимание, ние ги лишаваме от допълнителна възможност да играят, изследват, отразяват и преживяват радостите и фрустрациите на самостоятелното насочване. С всяко ново ограничение вкарваме клин още по-навътре в училищната система, който отблъсква повече и повече млади хора, които не могат или не биха приели такива ограничения. Момчетата, по-специално, са все по-несклонни да приемат ограниченията на училището и те са тези, които с нарастващо количество, по най-различни начини, отпадат от училище.

Преподавам от много време в отбран университет. Студентите идващи в моите часове са с добри оценки от училище. Но те не знаят много по тези предмети, които са учили. Те са постигнали високи резултати, защото са умни и мотивирани да напреднат чрез стандартните процедури. Те са разбрали какво е необходимо да направят, за да получат високи оценки, и след това са го направили. Те са разбрали как да се справят добре на тестовете без много да учат и знаят по предметите. Те са се научили как да разполагат с информация, под формата в която я иска учителят, само колкото за теста.

Аз нямам възражения студентите да идват в часовете ми, без да знаят много. Информацията е нещо, което лесно може да се намери и човек лесно може да се снабди с нея. Ако учениците разберат, че те трябва да знаят нещо като бекграунд, основа на това, което казвам или на това, което четат, те могат да попитат или да го потърсят като информация. Единствено съжалявам, че са пропилели толкова много време в училище, когато би било толкова по-добре, ако бяха играли и следвали своите собствени интереси. Ако бяха правили това, тези, които бяха решили да идат в университет и да се запишат в моя курс, щяха да имат добри причини да го направят, а другите щяха да имат добри причини да изберат други пътища. Студентите, които са проучвали света и себе си и преследват собствените си интереси в курсовете, които записват в университета, са редки и възхитителни, те не се държат през първата си година като в 13-ти клас.

Също така познавам тинейджъри, които са в момента в университет. Някои са „добри студенти“, други не са. Това, което наблюдавах е, че и двете групи са еднакво цинични спрямо училището. „Добрите студенти“ може и да не разпознават добре своя цинизъм или да го идентифицират като такъв, но е ясно видимо, че е там. Той се манифестира с всеки shortcut, който те поемат към високата оценка. Манифестира се всеки път, когато, попитани дали искат помощ, те казват:  “Но аз нямам нужда да го разбирам, всичко, от което имам нужда е правилният отговор.”

Можем да направим живота по-добър за децата и да подобрим ученето, на много по-ниска цена, отколкото настоящата училищна система струва, ако създадем среда и пространства, в които децата могат да играят безопасно, да взаимодействат свободно с широка гама от други и да преследват собствените си интереси. Знам това, понеже съм го виждал и ще ви кажа за някои от тези наблюдение в последващите си материали.

Започнах този нов блог, Свободата да учиш, Freedom to Learn, защото съм сериозно притеснен за положението на образованието и отказите на възможности за децата да играят и проучват. Аз съм професор по еволюционна психология на развитието. Моят специален интерес са естествените начини за учене на децата и възрастните. В този материал задавам своето мнение. В следващите възнамерявам да подкрепя това мнение с отговори на въпроси от сорта на:

  • Защо точно човешките същества са най-игривите от всички животни?
  • Какво означава това, че играещият ум е ум, готов за обучение?
  • Играта обратното на работа ли е?
  • Каква е от еволюционна гледна точка целта на любопитството?
  • Какво се случва с любопитството, когато децата пораснат?
  • Какво децата и възрастните имат предвид, когато кажат „Скучно ми е.“?
  • Каква е ценността на свободното възрастово смесване за ученето?
  • Нуждаят ли се децата от „структура“?
  • При какви условия младите хора естествено се самообразоват, без принуждаване или убеждаване?
  • Какво трябва да значи да кажеш, че някой е „добре образован“?
  • Каква е ролята на възрастните в образованието на децата?
  • Какви са рисковете в това да се опитваме да предпазим децата от рискове?
  • Защо имаме толкова много нужда да контролираме ученето на децата?
  • Защо училищата оперират по начина, по който оперират? (отговорът лежи в историята)
  • Защо либералните реформи в образование обикновено се провалят?
  • Какъв точно тип дисциплина е необходим за работа и кариера и как този вид дисциплина се постига?
  • Какъв е смисълът на свободата и защо я търсим?

Ще говорим за реални хора, реални училища и откритията на систематични емпирични изследвания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *