Skip to main content
Interactions

Спектър на Учене и Взаимодействие в Свободно за учене и развитие пространство

Спектър на Учене и Взаимодействие в Свободно за учене и развитие пространство

 

От години се опитваме да опишем богатството на взаимодействия и учене и всичките възможни форми на учене, които се случват свободно, с лекота и удоволствие на местата, където има свобода в изборите.

 

Опитваме се да опишем всичко това по различни начини и под различни форми – със споделяния, кратки статии, обобщения, снимки, филми, видеа.

 

Ето го и поредния опит – представяме ви тази малка схема, която донякъде обхваща, систематизира и обобщава (с уговорката, че съвсем не е най-пълния и изчерпателен вариант) в един схематичен вид възможните опции от гледна точка на това кой е водещият и кой е следващият и въобще – кои са участниците и какви са ролите им.

 

Спектър на Учене и Взаимодействия Възрастен – Дете

 

(Обръщаме внимание, че нарочно не акцентираме на ролите в които влизат – Учител-Ученик, а ги представяме чрез техните биологични характеристики (в случая – възраст)  – Възрастен-Дете, защото виждаме ежедневно как тези роли – Учител-Ученик не са застинали позиции, а гъвкави образи, които сменят местата си често дори в рамките на една-единствена интеракция – възрастният става учещ се и научава нещо ново през и чрез детето и обратното – детето учи през и чрез възрастния.)

 

Спектър на Действия, Учене и Взаимодействие между деца и възрастни в Център за демократично учене (и всяко демократично училище)

 

Планирани от Детето, Водени и

Извършвани от Детето

(Child Planned, Child Directed)

Планирани от Детето, Водени и Извършвани от Детето, Подкрепени (подпомогнати) от Възрастен

Child Planned, Child Directed, Adult Supported

Планирани от Възрастния, Извършвани от детето

Adult Planned, Child Directed

Планирани от Възрастния, Извършвани от детето, Подпомогнати от Възрастния

Adult Planned, Child Directed, Adult Supported

Планирани от Възрастния, Извършвани от Възрастния

Adult Planned, Adult Directed

Детето е инициатор и създател, Възрастният е наблюдател, участник (евентуално).

Децата учат чрез дейностите, които сами измислят и извършват и чрез това да бъдат с другите и да ги планират и извършват с други деца. Възрастният може да се включи или да не се включи в зависимост от това дали е поканен или не, ако се включи, той е просто участник, цялото действие, взаимодействие и дейност се контролира и ръководи от детето.

Детето е инициатор и планира дейността си. Възрастният е помощник, подкрепа – за пространството или за нужните материали и средства, необходими за изпълнение на дейността. Възрастният измисля и планира, след което оставя пространство на детето без да се намесва, за да види то как ще извърши дейността, как ще я въплъти в себе си, как ще я реализира, да даде възможност за различни видове изпълнение, да провери как се възприемат или следват инструкции, да даде възможност да се привнесе от собствените идеи и критично мислене. Възрастният е организатор. Възрастният планира и организира различни дейности, в които основната действаща роля е на Детето. Възрастният може да се включи за помощ и подкрепа, но активната част в изпълнението отново е в детето. Възрастният е фасилитатор Възрастният е инициатор, създател и ръководител на дейността.

Той я и изпълнява. Детето е получател, възприемащ информация, знания, умения.

Това е познатата традиционна у нас класно-урочна система, в която Възрастният е учителят, който подготвя урока и го предава на децата, а те слушат. Активната част е във Възрастния, Детето е пасивен възприемащ – наблюдател.

В традиционната система у нас все още съществува основно и само ученето от петата колона – възрастният е инициатор, създател и ръководител. Той е дори и изпълнител. Детето само възприема. То е пасивен наблюдател. Това ограничава изцяло всички други възможни начини на учене, които допринасят по един обогатяващ начин за разширяването на света на Учещия се, за неговото развитие и израстване. Един, двама или десет възрастни не могат да обхванат всичко, от което едно дете може да се заинтересува и не могат да го измислят и поднесат точно по начин, по който на детето ще му е най-привично да го научи. Но едно дете може да направи това. И то го прави. Ако има възможност и свобода.

 

Именно затова свободата в ученето е обогатяваща и разширяваща възможностите.

 

Нашите наблюдения показват, че в ежедневието си децата, необременени от ненавист към ученето (провокирана от време, прекарано на места, в които е имало натиск за учене и много структурирано учене, което е в противовес на естественото човешко учене) включват действия, учене и взаимодействия и по петте налични начина. Те естествено практикуват различни форми на интеракция и учене и съвсем естествено разширяват и обогатяват света си.

 

Затова нашият основен принцип, който предхожда принципа за свобода в ученето и служи за негова базова обосновка и фундамент (стои като причина защо избираме свобода в ученето) е доверие и уважение в детето – защото то може и знае.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *