Да почерпим опит от… Ева Хаас, училище Каприоле

В съботния ден, 17.10.2020 г. , успяхме да осъществим една отдавна чакана среща с Ева Хаас – един от основателите, учител и родител на две вече завършили деца на училището Каприоле във Фрайбург, Германия.

Ева трябваше да е един от говорителите на планираната в България за август тази година Европейска конференция за демократично образование. За съжаление Конференцията трябваше да се отложи, поради епидемиологичната обстановка. Ние решихме обаче, че все пак ще направим среща с Ева – поне за родителите и учителите в Център за демократично учене, които в най-голяма степен имат нужда от обмен с хора с толкова голям опит като нея.

Няколко думи за пътя на Ева в демократичното образование – така, както тя ни го разказа.

След като завършва висше образование за учител, Ева попада на движението за свободни училища в Германия и посещението на една неговите срещи се явява като пробуждане за нея. За първи път се среща с хора, които са се посветили на изпробване на различни начини, по които училището да функционира и които се интересуват от това как децата учат. Работи 6 месеца в свободно училище в Берлин (не съществува към момента). Там й е трудно, тъй като още няма опит като учител, а попада сред 20 деца, които не искат да получават инструкции или преподаване. Макар да не й е лесно, тя решава, че иска да продължи да работи именно в такъв тип училище. Желанието й да продължи да живее във Фрайбург я води и до решението да направи сама свободно училище. Присъединява се към група от още 3 човека със същото намерение. Започват със съвсем малко деца като броят им се променя непрекъснато, за половин година дори имат само един ученик. Остават в продължение на 10 години нелегални като също постоянно им се налага да сменят местоположението на училището. Смята, че в тези години се е учила много от самите ученици – наложило се е в това време да се научи отново какво означава уважение към децата и какво означава да се учител. Основният „урок“ е, че няма нужда да прави нещо повече от това да е с тях, да създават и поддържат добри връзки помежду си, да запази собственото си любопитство и да е на разположение за въпроси. На десетата година от съществуването си, 1997 г., Каприоле се легализира като начално училище, а 8 години по-късно получава статут на училище и за възрастта до 16 г. (според немската система).

Интересното е, че те разбират за съществуването на демократичното образование едва през 2005 г.! До този момент в училището има двучасови задължителни уроци и няма практика управлението да се споделя с учениците. Очаровани са, най-вече от учениците, които срещат на конференция за демократично образование. Решават да въведат в Каприоле две от неговите важни характеристики – липсата на задължителни предмети и занимания, както и училищното събрание. Макар промяната да се случва в рамките на 2 години, не избягват трусовете – някои семейства и учители напускат училището, несъгласни с новите порядки. За хората, които остават обаче, промяната е ключова – въвеждането на училищното събрание води до самоуправление и учителите вече не се чувстват като „пъдари“ или като единствено отговорни за това, което се случва в училището.

В момента в Каприоле учат 150 деца на възраст между 6 и 16-17 г.
Ева е ментор на 8 деца.
Казва, че всяка година се радва да посреща нови деца, от които знае, че ще научи нови неща и че се вълнува и впечатлява от тях така, както в началото, преди 30 години.

Говорихме и с една от дъщерите на Ева, Пина, която е прекарала 10 години в Каприоле – от 6 до 16-годишна възраст. След демократичното училище Пина се подготвя в продължение на 2 години, за да се яви на държавните изпити, които й дават право да кандидатства в университет. Макар да имат възможност да извършат тази подготовка в държавно училище, Пина и нейни приятели решават, че искат да се подготвят сами – като дори за целта наемат учители, които да им помагат. Сега тя вече е на 24 г., завършила бакалавърска степен и в търсене на магистратура, която в най-голяма степен да отговори на желанието й да работи нещо, с което да е полезна на хората и обществото като цяло. Интересен факт е, че сестрата на Пина, която също е завършила Каприоле, прави съвсем различен избор – тя не се явява въобще на изпити и започва направо да работи, като заниманията й варират между работа в неправителствена организация за правата на жените, фотографски курсове и работа с деца с увреждания.

Ето какво споделиха те по някои от въпросите, които ние им зададохме*:

Как се справяте с притесненията на родителите, учители и самите деца, че в демократичното училище „не се учи“?

Ева: Тези притеснения са напълно разбираеми. От една страна всички ние сме преминали през традиционното образование и сме свикнали с неговите маркери, с които се предполага, че се „измерват“ натрупани знания и умения – оценките, изпитванията, матурите, преминаването от един клас в друг… Дори да не сме убедени, че тези маркери съответстват на действителни знания, ние ги търсим. За родителите е важно да имат възможност да обсъждат притесненията и съмненията си, най-добре с ментора на детето си. Много добър вариант е също да се срещат с други родители, които са успяли да намерят спокойствие и баланс и да имат достатъчно доверие в децата си. Понякога се получава така, че семейството не търси толкова да изследва съмненията си и да разбере по-добре ситуацията, а по-скоро да получи потвърждение за същото от други семейства. Това е ситуация, от която трудно се излиза. Голямо впечатление правят и срещите със завършили училището (или друго демократично училище, което съществува по-отдавна) ученици. Обикновено след такива срещи възрастните се чувстват по-спокойни в избора си на демократично образование.

Самите деца често не разбират, че научават много неща, без да ходят задължително на уроци, без да изпълняват домашни или да се явяват на тестове и изпити. Притесняват се, когато са сред свои връстници от традиционни училища, защото сами установяват, че в някои области имат по-малко знания. За тях това, което „работи“ е да им обръщаме внимание, особено в ролята си на учители, на знанията, които вече са придобили. Повечето деца в демократичните училища например се научават да пишат, да четат и да смятат, без да са ходили на никакви уроци. Понякога това може да отнеме повече време – някои деца се научават чак на 12 години. Но всички го научават, просто защото тези умения са полезни и те имат нужда от тях, за да следват интересите си. Понякога за детето може да е полезно дори да напусне училището за известно време – стига родителите му да го подкрепят в това. Тогава то има възможност самостоятелно да се убеди дали предпочита традиционното училище. Повечето деца се връщат в демократичното училище след такъв опит, казвайки, че не искат да са затворени и седнали по цял ден.

Пина, след като излезе от Каприоле, чувстваше ли се изостанала в знанията си спрямо твои връстници?

Пина: След като излязох – не. Вече знаех какво искам да правя и имах увереност, че ще се справя с това, което ми предстои. Имала съм такива съмнения в тийнейджърска възраст, когато се срещах с деца от традиционни училища, примерно в спортния клуб. Разбирах, че те имат по-големи знания от мен по някои теми и се притеснявах от това. После вече осъзнах, че предпочитам този вид образование, защото ми позволява да правя нещата, които имат смисъл за мен. Докато се подготвях за изпитите и когато бях в университета, аз знаех, че го правя, защото това е мой избор и защото имам определени цели, които искам да постигна. Не съм го правила, за да изпълнявам нечии чужди представи или идеи за това как трябва да се живее. Беше ми трудно, но го правех за себе си.

Пина, какво смяташ, че е най-голямото предимство от това, че си учила в демократично училище?

Пина: за мен е достатъчно това, че прекарах 10 години в училище, в които бях щастлива и не е имало и ден, в който да не ми се ходи. Имах приятели в традиционни училища и знаех колко често изпитват притеснения, страхове и натиск за това, което се очаква от тях. В момента това, което ми е полезно в най-голяма степен, е, че знам защо правя един или друг избор. Имам увереност, че каквото и да липсва или да е нужно да се случи, ще измисля начин да го осъществя и че имам нужните качества за това.

Ева, случва ли се деца в училището да казват, че нищо не им е интересно, че всичко им е скучно или че са много изморени?

Ева: Да, разбира се. Трябва да осъзнаем, че свободата сам да определяш ежедневието си представлява голямо предизвикателство и просто е нещо трудно. Появява се и скуката, защото никой не е задължен да те поддържа зает, никой не изисква от теб да отговаряш на неговите изисквания, разполагаш с целия си ден да решаваш какво да правиш, а невинаги знаеш какво искаш или как да го постигнеш. В такива случаи работата на учителите и менторите е да обсъдят с децата ситуацията и да им помогнат да разберат защо се чувстват по този начин.

Преди година аз си позволих да си направя едногодишна пауза в собствения си живот. Беше голямо предизвикателство да се будя сутрин и да нямам никакви задължения. Можех сама да решавам какво да правя и ми беше трудно. Способността за самонасочване и самомотивиране е едно от уменията, които децата в демократичното училище имат възможност да развият.

Имате ли практика да се осъществяват срещи между родителя, детето и ментора?

Ева: Да, стараем се два пъти годишно да има такива срещи. Може да са и по-често според случая. Също винаги се убеждаваме предварително дали родителите имат някакви притеснения от присъствието на детето на срещата, както и аз като ментор уточнявам с детето дали мога да споменавам на срещата някои от личните детайли, които то е споделяло с мен. Целта на тези срещи винаги е да разберем дали има нещо, с което можем да подкрепим повече детето или семейството като цяло.

Пина, беше ли ти трудно да се подготвиш за изпитите, когато напусна Каприоле, както и после в университета?

Пина: Да, беше ми трудно. Но по-скоро трудността идваше от това да разгадая самата концепция на изпитите и оценките, а не толкова до самото съдържание. В университета в началото приемах много емоционално оценките, смятах, че съм длъжна да се справя по възможно най-добрия начин (освен това аз избрах такъв университет, който има строги порядки в това отношение). Видях, че за останалите оценките нямаха като че ли връзка с тяхната ангажираност в процеса и смятам, че и аз успях да намаля напрежението, което сама поставях върху себе си.

Ева: Спомням си, че имаше трудности в овладяването на правописа. Защото тя никога не беше учила правопис в клас до този момент. Въпреки това го усвои за няколко месеца.

Много по-лесно е (и много по-малко време отнема) да научиш нещо, когато имаш нужда от него, отколкото да го учиш в продължение на години, в които нито имаш нужда от него, нито ти харесва.

Каква е дефиницията за успех в демократичното училище?

Пина: Свързвам думата „успех“ с това, че си набелязал някаква цел, изпълнил си я и вече си „успешен“. А за мен в живота няма такова нещо, защото постоянно учим, постоянно нещата се променят около нас, поставяме си разнообразни цели, понякога ги променяме… Например аз знам, че за мен е важно да допринасям за останалите хора и за обществото с това, което правя, но все още не съм изяснила за себе си по какъв начин ще го правя. Затова за мен е много трудно да определя какво означава „успех“ в живота.

Ева: Не мога да кажа, че въобще мисля за „успех“. По-скоро бих се запитала какво ме прави мен щастлива като учител. И това е да срещна бивши ученици и да ги видя като хора, с които сме имали толкова хубава връзка, които са преживяли уважение и го предават в живота си към всички хора, които срещат. Това не е свързано с техните знания или експертиза в някаква област. Оценявам експертността, но по-важно за мен е, че учениците в Каприоле имат отношение към света. Както и дъщеря ми каза по-рано, тя иска да допринася за един по-добър свят и това е характерно за нашите ученици. Всички знаят, че трябва да развиват себе си, но го правят с отношение към останалите. А според мен светът има нужда от това. Хора, които работят с наши ученици, винаги споделят впечатлението си за тях като за чудесни човешки същества, които знаят какво е уважение. За мен това е най-голямото постижение на нашата връзка – тези хора са преживяли истинско уважение в продължение на 10-те години, прекарани в Каприоле. За мен сериозен проблем в традиционното училище е, че децата там не получават уважение – естествено, че вследствие на това те проявяват агресия и не са свързани с това, което всъщност искат. Учениците на Каприоле и на други демократични училища са хора, които са преживяли в пълна степен какво означава да си уважаван и подкрепен, и го предават на хората около себе си на всички места, на които попаднат впоследствие. От там нататък те може да се занимават с музика или литература, или наука, но за мен тези неща са СЛЕД това основно качество на пълноценност и способност на любов и зачитане.

/адаптирано от Нели Керемидчиева/

---

*Интервюто е адаптирано за писмена форма със старанието да се придържаме максимално към казаното от тях! Ева и Пина бяха много естествени и не са говорили точно по този начин, представяме го тук така, че да е разбираемо дори за хора, които не са наясно със спецификите на демократичното образование.