Skip to main content

Новини

  • Да празнуваш ученето с любов – догодина и в България!

    Всяка година, по едно и също време, в някоя точка на Европа се случва едно събитие.

    Събитие, което официално се води под формата на „конференция“, а всъщност обединява в себе си още много други – споделяне на опит, преживяване, празнуване. Среща, в която всеки участник е и даващ, и взимащ; и ученик, и учител.

    Става въпрос за Европейската конференция за демократично образование – събиране на хора, ангажирани с каузата на демократичното образование и самонасоченото свободно учене – образователни експерти, учители, родители, ученици, представители на различни демократични училища от цяла Европа. Тази среща събира повече от 300 души за обмен на опит и добри практики в сферата. Тя е организирана от Европейската организация за демократично образование – ЕУДЕК, чиято цел е популяризирането и разпространението на демократичното образование като устойчив и успешен съвременен образователен модел в демократичните държави. Нейните членове са отделни индивиди, училища и институции из цяла Европа с десетилетия опит в демократичното образование.  

    Опитът на България в тази сфера също „трупа стаж“. Вече шеста година, ние от „Общност за демократично образование“ представляваме този модел на учене и израстване чрез Център за демократично учене, а от няколко години и горди членове на ЕУДЕК и участници в ежегодната конференция. Всяка година си тръгваме вдъхновени, заредени, обогатени и „пораснали“ – участвали в лекции, работилници, срещи и дискусии, обменили много опит и научили много полезни неща, с които да усъвършенстваме това, което правим, и да се развиваме.

    Затова и радостта ни е голяма да съобщим, че през следващата година тази вълнуваща и обогатяваща среща-пространство за учене и развитие ще се състои не другаде, а именно в България.

    През 2020 година нашата страна ще стане домакин на ежегодната Европейска конференция за демократично образование. В рамките на шест дни през първата седмица на август в България ще се съберат представители на различни демократични училища и институции от цяла Европа, за да обменят и споделят опит и добри практики в сферата на самонасоченото учене и демократичното образование, подкрепата към децата и тяхното израстване и развитие.

    Европейската конференция за демократично образование за нас ще бъде едно от значимите събития в образователната сфера през идващата година –възможност за учене от опита на десетки практици от цял свят. Тя ще бъде мястото за всички хора – учители и заинтересовани от образованието – търсещи развитие и обогатяване на личния си опит.

    Вълнуваме се, че имаме възможност това да се случи именно в България!

    Ето как Общото събрание на ЕУДЕК гласува предложението за домакинство на Общност за демократично образование:

    Ако вие сте човек, който се интересува от образование, ако сте родител или учител или практик в сферата или ако просто това е тема, която ви вълнува – запазете си отсега тези дати!

    Повече подробности и детайли ще започнем да споделяме съвсем скоро!  

    За организацията на това мащабно за страната ни събитие в сферата на образованието ще имаме нужда и от много подкрепа! Ако искате да ни помогнете и виждате себе си като част от цялата кауза в ролята на доброволец, свържете се с нас! Можете да направите това като ни пишете лично съобщение на ФБ страницата ни или на мейл: dem.edu.bg@gmail.com

    Ето и няколко снимки от тазгодишното ни преживяване в Украйна: 

  • Революционери за един ден

    Могат да се отбележат много причини в полза на изучаването на история, но учителите често се изправят пред предизвикателството да преодолеят досадата на учениците, когато трябва да научават безкрайни дати, имена, числа. Разбира се, че са важни, но има моменти, когато заради ограниченото учебно време, фокусирайки се в запомняне на фактологията, остава малко внимание за тъканта на историята – човешките образи, действия и техните последствия. Отбелязваме датите, защото истински хора със своите подбуди и характер (не) са предприели нещо и след това са се случили събития, които са имали ефект върху достатъчен брой други хора, така че да бъдат записани, разказани и предавани. Добре разказаните истории се помнят, вълнуват и преживяват. Ние мислим, че историята може да се представя още по-добре, ако комбинираме наученото от учебника с преживяване. Но как може миналото да се преживее по безопасен  и вълнуващ за съвременните деца начин? В този случай учителите от Център за демократично учене имат на своя страна факта, че в центъра възрастни и деца общуват свободно, изграждат връзки и се опознават като личности със своите интереси и вълнения. Понеже менторите и учителите поназват добре какво привлича децата, успяват да измислят занимания, които предизвикват силен интерес и желание за участие. Знаем, че нашите ученици се вълнуват от куестове, затова учителят по история реши да направи исторически куест. Събитието се случи малко след честването на годишнината от обесването на Левски и  бе посрещнато с възгласи: „Това е толкова яко!“.

    В деня на куеста училищните кабинети бяха градове от революционните окръзи. Децата си изтеглиха листчета и така се разделиха на два отбора от революционери. Трябваше да разгадаят кои са основните герои в куеста – Левски, Каравелов и Ботев. Целта беше да спасят Дякона. Мисията изискваше да открият тайни скривалища, в които намираха артефакти, съдържащи загадки. Решаването им ги водеше до следващото място. Трябваше да използват познанията си по история и литература от периода, за да решават загадките. Макар да беше забавно и вълнуващо, децата изпитваха трудности, защото задачата изискваше не просто решаване на тест с предварително дадени отговори. Бяха поставени на мястото на истински комити като трябваше да търсят скривалища, да разчитат тайни послания, да внимават да не бъдат хванати, да вербуват и да предлагат откуп, времето ги притискаше, трябваше да бъдат смели, досетливи и дръзки. Придобиха реална представа за усилията и опасностите, които се изискват от хората, търсещи промяна и оставящи имената си по паметните плочи. Разбраха, че историческите събития не са само дати и думи, а действия и решения на истински хора и за кратко те бяха тези хора.

     

  • Господинът с два носа

    Текст: Петя Кокудева
    Музика: Зора и Косьо
    Видео: Боян Йорданов – Бо, Ясен Спасов, Дан Николов, Борис Добрев и Емо Расолков
    Ментор: Иван Николов

    Какво пък е това ‘Господинът с два носа’?
    Намигване, което ни научи, че и смешките изискват усърдие.
    След премиерата на ‘Хан Аспарух’ Иван, учителят по Кино проекти, получи обаждане от Константин Кучев с въпрос дали децата ще искат и могат да направят видео за негова песен с работно заглавие ‘Господинът с два носа’. Искат, разбира се! Винаги има желаещи и въодушевени да снимат проекти в заниманията по Кино, но това е предложение за истинска работа, възложена от клиент! Много е вълнуващо, когато някой е харесал твое произведение и желае да сътвориш нещо и за него. Когато ти се доверява и ти дава свободата да твориш без да налага вижданията и очакванията си.
    „Иване, отивам да работя!“
    „Момчета, ще бачкаме ли?“
    Това се чуваше от децата, през този един месец, в който снимаха видеото.
    Личи си, когато нещо е направено с желание, когато създателите са харесвали това, което правят – ‘работата’ си. Има трудности и умора, но мотивацията е много по-силна, когато крайната цел и процеса са твои и имаш думата за това какво и как да бъде направено, вместо да изпълняваш чужди цели и желания. И когато си подкрепен от своя ментор и учител, вместо притиснат от неговите изисквания.
    Децата могат! Честит празник, мили деца!

     

     

     

     

  • ОДО в Дни на неформалното образование

    За втоDNO logo cvetno 2018ра година ОДО се присъединява като партньор в организирането и провеждането на Дни на неформалното образование, заедно с Професионален форум за образованиетоИнститут за прогресивно образование и Център за изследвания и иновации в неформалното образование.

    След успешно първо издание през ноември 2018 г. този път Дните ще се фокусират върху летните занимания в областта на неформалното образование. Мястото остава Музеят „Земята и хората“, а датите са 8- 11 юни.

    Тематичните акценти на събитието са:
    • 8 и 9 юни (събота и неделя) – дни, ориентирани към семейството.  В тези дни програмата ще бъде насочена към деца и родители – работилници, демонстрации, презентации, игри и т.н. Специална задача на ОДО е форум „Родителски предизвикателства“, чиято програма включва 6 актуални за родители теми в 2 дни, както и прожекции на два филма от миналогодишната програма на Кинофестивал „(Не)Възможното образование”.
    • 10 и 11 юни (понеделник и вторник) – дни, ориентирани към образователните институции. На тези дни се очакват групови посещения на ученици и педагози от различни училища, които да участват в интерактивните дейности. На 10.06 ще се състои среща на педагози, посветена на методиката Jump Math, организирана от Института за прогресивно образование. На 11.06 сдружение „ПФО” организира педагогически форум, посветен на програми и методики за развитие на социални умения и умения за живот. Програма на този форум ТУК.
    часове 08.06 събота 09.06 неделя
    11.00 – 12.30 Живот на игра. Или как децата разбират света около себе си и как намират мястото си в него/ Ива Георгиева Развитие на самостоятелност при деца във възраст 5-10 г. / Генадий Матвеев
    12.30-13.00 почивка почивка
    13.00-15.00 Рискове и възможности за децата в интернет/ Център за безопасен интернет Монтесори за съвременни родители/ Мирослава Иванова
    15.00-16.00 Как да разпознаем тревожните сигнали при подрастващите и да предотвратим появата на хранителни разстройства/ Живот на килограм Опасни игри или рискът да пораснеш/ Кооперативна академия
    16.30 – 18.00 „Да бъдеш и да се развиваш“, документален филм, 99 мин./ Кинофестивал „(не)Възможното образование“ „Свободни сте, ученици“, документален филм, 99 мин./ Кинофестивал „(не)Възможното образование“
    За подробности по темите прочетете ТУК.
    В четирите дни ще има разнообразни активности за деца, предложени от участниците в Дните – програма ТУК.
    Входът е свободен за всички посетители!
    Очакваме да се видим там!
  • Създаването на ‘Хан Аспарух’

    Продължаваме със споделянето на моменти от създаването на стоп-моушън анимацията ‘Хан Аспарух’ – филм на историческа тематика, създаден от учениците в Център за демократично учене. Благодарим на Илияна Михайлова за субтитирането на английски. Тук може да гледате филма и да прочетете повече за създаването му:


    Интересни факти за филма:

    Актьорът Александър Митрев озвучава професор Пънкчев.

    230 лего фигурки са използвани за снимките (почти всички са върнати на собствениците; професора се издирва!).

    Косата на някои човечета е направена от влакната от пуловера на едно от децата (надяваме се пуловера все още да топли 😉 ).

    Някои от щитовете всъщност са шапки на сенсеи, залепени с платилин за ръцете на героите.

    Снимането на битката между армиите на българите и византийците е отнело месец и половина.

    4000 снимки са направени за създаването на целия филм.


    Иван Николов, учител по Визуални изкуства и Кино в Център за демократично учене, споделя за процеса по създаване на анимацията и преживяванията на екипа:

    „В началото на проекта се записаха много деца. Едно от тях даде идеята да направим епизода с лего човечета. Нямахме достатъчно, затова пуснахме обява в ЦДУ, че се търсят фигурки за филма. За да съберем нужните фигури водихме лични разговори с всеки, който носеше от вкъщи и ни поверяваше колекцията си – уверявахме ги, че ще ги пазим и върнем изчистени от пластилина.
    Детето, което даде идеята да се ползват лего човечета, се отказа на следващия ден. До края на месеца се бяха отписали още деца, но другите останаха и продължиха идеята за лего фигурките.
    Всяко едно човече е изработено специално, за да отговаря на даден образ. Всички фигурки, които получихме бяха разглобени и от частите сглобихме наново героите.

     

    Имахме много разговори около текста – как фактите да се превърнат в историята на филма. Правихме проучвания и сравнявахме с рисунки на исторически образи – как са изглеждали славяните, византийците, какви са били украсите на дрехите им, какви оръжия са имали и как са били украсени. На децата им хрумваха много идеи и много от тях пробвахме, за да видим реално какво е възможно и какво не, какво се вписва или не във филма.

     
    Едно от интересните неща в правенето на този епизод беше, че първият епизод от поредицата беше правен като проект по История с децата, записани на История. След работата по него и неговото представяне пред всички от ЦДУ, задачата за снимането на втори епизод пожелаха и поеха децата, записани на Кино проекти. Така се получи, че за първи епизод хората от часовете по История правят филм, а за втори епизод Кино хората взеха Историята. Това беше чудесен обрат. Децата от кино проектите действаха по-смело, имаха много идеи, но не всички успяхме да реализираме, т.к. изпробването на всяка идея е много времеемко. За всяка сцена се изпробват различни идеи за сценографията, което е свързано с продължително подреждане и наместване на всеки детайл. Работата е толкова времеемка, че в някои моменти сме успявали да подготвим и заснемем само 10 кадъра за цял ден – това е по-малко от половин секунда филм. Стигнахме до решението да работим на групи. Едно дете отговаряше за 10 човечета.

     
    Едно от нещата, което децата направиха сами беше заснемането на професор Пънкчев – когато говори при подписването на договора със славяните бяха необходими 190 кадъра. Децата цял ден снимаха и раздвижваха тези 190 кадъра и бяха решени да следват плана, за да не остава работата за следващия ден. Това беше и една от най-трудните за снимане задачи, т.к. на тях им беше много досадно да работят толкова дълго само за репликите на професора. Оставих им възможност да преживеят този неприятен момент и да намерят как да се справят. Естествено се случи така, че се бяха заиграли със сцената и бяха решили да вкарат смешни моменти, но след това при монтажа видяха, че тези смешки въобще не бяха подходящи за контекста на сцената, дори не бяха смешни след като се сложиха сред останалите детайли. Получи се много добър урок – да се опитват да мислят за голямата картина, за това как отделните части, които снимат да се вписват в контекста на цялата история.
    Големите уроци от тези ситуации бяха планирането и разбирането на контекста на цялото усилие, да бъдат част от екип. Всичко това научиха през неща, които са им интересни.

    Теди и Боян израснаха много през този проект именно чрез поемането на отговорност. За разлика от първия епизод, когато бяха повече в ролята на следващи групата, сега те бяха водещите. Трябваше да се научат да вземат решения и да правят преценка. Едни от трудните моменти, в които се учеха и упражняваха тези умения бяха при сцените с много войници – битката между двете армии. Първоначалната идея за тези сцени беше да се снима в общ план. Когато започна работата, децата видяха, че за да се подготви сцената за всяка снимка изисква страшно много усилия – всяко човече трябва да бъде наместено в определена поза на тялото и върху масата. Беше много изморително и трудно да не се загуби нишката кой какво е преместил, успяваха да заснемат 10 кадъра за цял ден. Сами достигнаха до момента, в който осъзнаха, че става все по-трудно работата да продължи и че трябва да се измисли нещо друго. Можех да им предложа варианти, но изчаках решението да дойде от тях. Идеята им наистина беше добра – решиха да снимат в близък план само няколко човечета, вместо да трябва да наместват всички за голяма сцена. А за голямата битка Боян предложи да направим купчина от човечетата –  за всеки кадър преместваше малко по малко с ръце всички войници, докато се съберат накуп. В този процес се научиха, че идеите, които им хрумват трябва да бъдат и добри визуални решения, даващи възможност да се завърши сцената.

     
    Друг ценен урок имахме при снимането на сцената с реката. Тук се заиграха много със снимките. Снимаха в продължение на над 15 занимания и над 150 кадъра – това е повече от месец и половина. При снимането на всяка сцена се влиза в много големи детайли за позиционирането на частите от сценографията и самите герои. Тук реката беше направена от дълги ‘езици’ пластилин, местеха всеки от тези езици. Много се изкефиха на идеята при влизането в реката войниците да се разпадат и после пак да се ‘събират’. За да се снима това, трябваше поетапно да се разглобяват човечетата и после пак да се слобяват. Накрая видяхме, че се е получила много дълга сцена, а на нас всъщност ни трябваше преход.

     
    Имахме и криза. Няколко месеца минаха без да работим. Беше трудно да не се намесваш и да оставиш децата да преживеят момент, в който са загубили мотивация и да намерят сили вътре в себе си да продължат. Беше труден момент за целия екип и за родителите. Но аз знаех, че е важно да им дадем пространство да могат да се откажат. Това беше голям урок. В този момент беше много важно да се получи партньорство  между нас, да не ме приемат в ролята на налагащ рамка, която не е тяхната. Много е важно и трудно да усещаш границата кога детето иска да е самостоятелно и кога има нужда да го водиш. След като си дадохме това време, те отново събраха сили и намериха вътрешна мотивация да влязат в стаята и да снимат.

     
    Сами си направихме звукозаписно студио, за да може актьорът Александър Митрев да озвучи професор Пънкчев. Трябваше да разберем как да изолираме шума с подръчни материали и да впрегнем съобразителността си. Намерихме една голяма плоскост, която използваме за прожектиране на филми и я качихме в най-тихата стая, огънахме я около маса със стол и сложихме много възглавници, а върху тази конструкция сложихме постелка за йога, по средата поставихме лаптоп и микрофон. Получи се доста добре.

     
    Този проект се превърна в нещо важно за всички в Център за демократично учене. По време на етапите правихме прожекции пред децата и говорихме каква история показваме, всички присъстваха и се вълнуваха. Целият екип усещаше проекта като ценност. Беше важно, че историята е разказана от нас и че я представяме пред всички. Емоцията от това, че ние създаваме нещо беше заразила всички – след една от прожекциите в салона видях две деца да играят на бой с възглавници и като се заслушах разбрах, че едното е хан Аспарух, а другото е византийският император – пресъздаваха битката в игра. Толкова малки деца се вълнуваха и бяха запомнили нещо толкова далечно. Това не е ли начин да се учи история?

    Ценното накрая е, че след толкова усилия си постигнал нещо. Няма нужда от друга оценка.“

     

    Освен децата и учителите, в този процес подкрепа дават и родителите. Самите те се изправят пред предизвикателства за себе си, свръзани с изборите на децата и ролята на възрастните. Марта Златева, родител на Боян споделя: „Работата на Боян по „Хан Аспарух“ беше истинско приключение, в което той научи много. Научи как се прави стоп-моушън анимация – според неговия ментор е наистина добър аниматор – успява да движи прецизно фигурите и така да осигури истински доброто им и реалистично движение във филма. За мен, обаче, много по-ценното знание беше в това, че Боян се научи да преодолява предизвикателства, да не се отказва, да бъде търпелив (работата по филма обхваща 2-годишен период). Научи се да общува с екипа и заедно да постигат целите си. Имаше възможност самия той да влезе в менторска роля спрямо по-малки деца, които имаха интерес към проекта и се включваха с помощ. Или иначе казано, разви в себе си едни умения, които биха му били полезни за какъвто и да е бъдещ проект, което за мен е основната цел на ученето.“

    Елка Атанасова, родител на Теодор, 10 г., както се е самоопределил с подкрепата на екипа – двигателя на създаването на филма, също споделя своите впечатления: „Наблюдавах минаването през най-различни емоции от спектъра през дългите две години, в които се излюпваше филма. Впечатляващо беше за мен да проследя, как през тези дълги две години той неотлъчно беше там, оставаше ангажиран и правеше всичко по силите си да се случи филма и да бъде успешно завършен. Имаше моменти, в които дори не се знаеше дали изобщо може да бъде завършен и той остана въпреки това. Остана въпреки огромното разочарование от част от приятелите му, които напуснаха проекта, защото им се играеше или им стана прекалено тягостно и трудно. Остана и в дългите дни на монотонно преглеждане на снимки или снимане на сцени от не-знам-колко-хиляди кадъра. Усещах несигурността дали изобщо все пак ще излезе нещо. Имаше и прекрасни дни на удовлетворение и приятна умора. Имаше и сълзи от преумора. В трудните моменти, когато не сдържаше гнева си и разочарованието си, подкрепа идваше от учителя Иван, с когото намираха начин да изговорят ситуациите и всяка страна да намери мир, за да преоткрие онова безценно зрънце вдъхновение, което продължаваше да ги движи напред. Този процес беше един от моментите, в които виждам на практика защо е важно да се даде свобода в избора на всеки човек. Ако аз или някой от учителите бяхме принуждавали Теодор да продължи да работи, за да завърши проекта, никога нямаше да успеем да удържим две години! Той продължи, защото намираше смисъл за себе си.  И удовлетворението, когато филмът видя бял свят беше безценно. Но по-важно – удовлетворението беше само негово, заслужено, изстрадано, мечтано и истинско. Благодаря от все сърце на Иван, който също успя да намери как да подкрепи децата без да ги кара да служат на неговите цели или на нечии други. Успя да бъде там за тях, да бъде истински и да бъде модел за тях. “

    Интервю на екипа в БНР

    Интервю с ментора на проекта Иван Николов в Днес.бг

  • Учебен предмет ‘Графити’. Защо не?

    Продължаваме с изследването на различните начини и форми на учене в едно свободно училище. Как би могъл интересът на едно дете в област, която не присъства в задължителния държавен стандарт за изучавани предмети и теми да се превърне в образователно преживяване не само за него, но и за съучениците и учителите му? Ето как това става в Център за демократично учене.

    В ЦДУ целенасочено използваме изкуството, като начин на изразяване. Изкуството в неговите разновидности развива фантазията, през него намират израз чувствата и емоциите, които се таят в нас и не на последно място то ни помага да се изразим и да бъдем забелязани. То развива креативността ни – умение сочено от футуролозите за ключово в професиите на бъдещето. Графити изкуството и работата в градската среда, пък разкрива необятни възможности да отправиш посланията си към минувачите – да ги замислиш, усмихнеш и да въздействаш на средата, в която живеем. Чрез индивидуалния подход в нашата работа, интересите на децата се приветстват и се полагат усилия те да бъдат развити, а децата получават подкрепа в изследването на различни теми и области от техните ментори и учители. Обикновено това е процес, който не приключва с едно-две занимания, може да обхваща по-продължителен период и разнообразни дейности и форми на учене в и извън ЦДУ.

    Алекс е на 10 години и се интересува от изкуство и компютърна обработка на изображения с различни мултимедийни програми. Започва да посещава курсовете по Мултимедия, организирани от Иван Николов – учител по визуални изкуства и кино в ЦДУ. Т.к. естеството на взаимоотношенията в демократичните училища и центрове не се ограничава само до преподавания урок, много често деца и възрастни говорят и обсъждат различни теми. Алекс споделя с Иван интереса си към графитите и започват да си говорят – всеки за своя опит, за своите въпроси – от чисто технически – как се прави шрифт, до философски – къде е границата между изкуство и вандализъм. Алекс споделя, че иска да си направи таг – подпис в графити културата. От разговора излизат много въпроси и ученик и учител започват заедно да изследват темата – как са се появили графитите, за какво служат таговете, какви са различните начини за рисуване, какви бои и пособия за рисуване има, как може с едно пособие да се рисуват различни дебелини, как се създава шрифт – какви са пропорциите на буквите и къде трябва да се поставят елементите, за да изглеждат добре заедно.

     
    Родителите на Алекс също подкрепят развиването на интереса му – посещават магазини за спрей и графити аксесоари, купуват му маска, спрей и т.нар. бомбичка. След като известно време прекарват на това ниво, идва ред на следващата стъпка – рисуване на цял графит. Купуват се училищни спрейове за графити, с които Алекс и други деца се упражняват. Този етап пасва много добре със снимките на видеото към песента ‘Бунтар’ и в клипа се отделя цяла сцена за рисуване на графит. За да се получи сцената надписът за графита предварително се скицира, избират се цветове, форми на буквите, елементи. След това се избира повърхност за рисуването, подготвя се и няколко дни се работи по самия графит. Покрай дейностите на Алекс и Иван и други деца искат да опитат и да разберат какво се случва, какво е графит. Оказва се, че не е толкова лесно колкото изглежда, но освен няколко от децата, които просто опитват от любопитство, се появяват и други, които също искат да научат нещо повече. През следващите дни се опитват различни техники на рисуване със спрей и шаблони.

     
    В този период Иван има възможност да се срещне с графити артист, известен с характерния си стил и му разказва за възникналия интерес в ЦДУ, графити артистът приема поканата за гостуване и се уговаря ден и час за презентация на тема ‘Графити’. По време на презентацията графити артистът aleksi_varna разказа за историята на графитите, за смисъла на изкуството в градска среда, даде примери за вандализъм и изкуство, сподели за някои опасности на това занимание и направи работилница за рисуване на графити на двора. Възникнаха много въпроси, които бяха повод за дискусия по време на лекцията. Aleksi  показа и други форми на изкуство и работа с градска среда от проектите си във Франция – украсяване на улични стълбове, плакати по детски истории, как можем да скрием дупка в стената и да я превърнем в част от графит. Aleksi сподели и някои трикове в случаи на скука на работа или училище – как с една простичка рисунка и молив да си направим забавно кратко клипче.

     
    По време на работилницата обясни за маските, които се използват, за да не се дишат изпаренията от боите, кои бои са най-икономични, как се рисува с различните видове дюзи, как се създават ефекти върху надписите, а желаещите изпробваха различни техники със спрейове.

     
    Не знаем до кога и колко дълбоко ще продължи интересът на Алекс към графитите, дали темата ще замре с неговото засищане или ще бъде поета от други деца и ще се развие в друга посока, но знаем, че досега това приключение ни е научило на много – не само като фактологически и практически знания в тази област, но и е добавило към увереността ни, че всички начини на учене са ценни и трябва да могат да бъдат използвани в образователните системи.

     

  • Човешката „Азбука“- прожекции в страната

    Коя е „човешката азбука“ днес? Има ли нещо общо с азбуката на братята Кирил и Методий например? Обща ли е за всички хора, националности, етноси? Как учи човек и се формира от раждането до края на живота си?…
    Тези и други провокативни въпроси ви каним да изследваме заедно през месец май и за наш късмет имаме партньори на 10 места из страната, така че тази дискусия да се разпростре възможно най-широко из България.

    Подробна програма на прожекциите на „Азбука“ из страната (има да се допълва)

    08.05.2019 – Велико Търново, от 18 ч. в АтелиеТо, https://facebook.com/events/330167461036790/

    11.05.2019 – Пловдив, от 16 ч., в Клуб Нещото, https://facebook.com/events/279048593049128/

    11.05.2019 – Стара Загора, 17 ч. в Къщата на Архитекта, https://facebook.com/events/2839009909502200/

    14.05.2019 – София от 17 ч в зала Яйцето, Ректората, https://facebook.com/events/446528846152819/

    16.05.2019 – Русе от 14.30 ч. в зала „Култура“, https://facebook.com/events/1220347731458483/

    17.05.2019 – Шумен, от 18.30 ч.в Библиотеката , https://facebook.com/events/401545543765600/

    20.05.2019 – Бургас, от 14 ч. в Университет „Проф. Асен Златаров“ , ФБ събитие СЕ ЧАКА

    21.05.2019 – Добрич, от 15 ч. в Кафене “Стария Добрич”, https://facebook.com/events/286807448865649/

    23.05.2019 – Варна, от 17.30 ч. , в Социалната Чайна, https://facebook.com/events/799956160397279/

    25.05.2019 – гр. Шипка, от 18 ч. по време на Шипка Фест, Дни на изкуствата и занаятите в салона на Читалището, ФБ събитие: https://facebook.com/events/2840173292689642/

    29.05.2019 – гр. Ботевград, от 18 ч. в Историческия Музей

    Ако ви е най-лесно да следите във Фейсбук, ТУК има едно ГЛАВНО събитие, в което са изброени горните.

    Всяка прожекция ще е придружена от дискусия!

    Вижте трейлъра на „Азбука“:

  • Кинофестивал „(не)Възможното образование“ в Софийски Университет

    Приятели, с радост споделяме информация за предстоящите прожекции на филми от тазгодишната програма на Кинофестивал (не)Възможното образование в две от сградите на Софийски Университет „Свети Климент Охридски“!

    Особено значение за нас има обстоятелството, че те ще се случат точно през месец май, когато празнуваме просветата и културата във всички техни аспекти. Знаем, че това е празник за всички хора и организации, които се вълнуват от образование и се надяваме да допринесем в честването му по този начин. Филмите, които избрахме, не разказват за българската действителност, но смятаме, че допринасят за така важното човешко разбиране по въпросите каква е природата на ученето, по какъв начин е устроено образованието и най-вече каква е неговата цел! И макар прожекциите да са ситуирани в професионална среда, надяваме се много родители да ги припознаят като нещо важно за тях, защото вярваме, че ролята на родителя за израстването на всяко дете е основна и незаменима.

    За целта потърсихме и получихме партньорството на:
    Факултет Педагогика към Софийски университет „Св.Климент Охридски“
    Факултет по Науки за Образованието и Изкуствата към Софийски университет „Св.Климент Охридски“
    и програмата на Заедно в час / Teach for Bulgaria за професионално и лидерско развитие за учители

    На 08.05.2019 г. (сряда), от 15 ч. в кабинет 313 в сградата на ФНОИ на адрес бул. „Шипченски проход“ 69А ще покажем „Революция в училище 1918-1939“Формуляр за  предварителна регистрация ТУК.
    ФБ събитие

    На 14.05.2019 г. (вторник), от 17 ч. в зала „Яйцето“ в Ректората ще се възползваме от последната възможност да покажем любимия ни от тазгодишната програма „Азбука“. Формуляр за  предварителна регистрация ТУК.

    ФБ събитие

    Очаквайте скоро новини за това в кои градове ще може да се гледа филма „Азбука“ през месец май!

    Специални благодарности към Гьоте Институт за възможността да споделим с всички този филм!

  • Бунтар

    Учене и забавление. Работа и вдъхновение. Деца и възрастни. Свободен избор и добри резултати. Проектът ‘Бунтар’ показва, че тези неща не само не се изключват взаимно, а че между тях се получава много плодотворна симбиоза и интересен резултат. Децата и възрастните са много по-мотивирани и готови да полагат усилия, когато правят нещо, което те са избрали, а не защото някой ги кара.

    Музикалното парче „Бунтар“ е дело на деца, посещаващи Център за демократично учене.
    Освен текста и вокалите, в песента децата свирят на диджериду, арфа, електрическа китара и пиано. Аранжиментът и оформлението са дело на музикантите от независимия лейбъл Биг Банда – Александър Евтимов, Санди Даниел и Михаил Йосифов. Режисьор на клипа е Иван Николов, а оператор – Кирил Проданов.

    Текстът за песента се ражда в главите на две деца с артистични псевдоними Теос и Ясу, които са твърдо решени да направят песен.

    И какво е нужно при нова вдъхновяваща идея?
    Добра подкрепа и още няколко луди глави, които скачат заедно с теб да я осъществят.
    Подкрепата идва от учителите – по творческо писане и визуални изкуства. Те помагат с текста, а междувременно споделят идеята и с още деца, които се включват с ентусиазъм – всеки със своята страст – различни музикални инструменти – диджериду, китара, арфа, пиано. Проектът се пренася на ново ниво, свързвайки се с музикантите от Биг Банда – сътрудничество между деца и възрастни с цел реализиране на истинско музикално парче. Работата по проекта се пренася в реално музикално студио, където едно от децата – Любо (9г.) създава ритъма на парчето със своя музикален инструмент – диджериду, а възрастните музиканти споделят своя опит и подкрепа като показват трикове на младите си колеги. Така постепенно парчето се оформя. Записите стават факт в края на миналата година. А в процеса на изработка на видеото към парчето вземат участие още 19 деца на възраст 8-14 години. Видеото показва скучаещи ученици, всеки зает със своята страст тайно от учителите (рисуване, бизнес, архитектура, животни).

    Така се появава „Бунтар“ – това е историята на парчето, чиято цел е да отправи едно послание – от децата към възрастните, и да разбие схващането, че само защото са малки, децата са безгласни букви, трябва само да следват инструкции и не могат да бъдат инициатори и двигатели на осъществяването на идеи.
    Да, могат.
    Всеки ден и всеки час.

     






  • Демократичен спорт за демократично училище

    На 06.04.2019 се проведе турнир по ултимейт фризби ‘Disc of challenge’, преди началото на който учениците от Център за демократично учене играха приятелски мач с ‘Шопски отряд’ – единственият отбор на България по ултимейт. Интересен факт е, че в този спорт няма съдия и двата отбора трябва да намерят споразумение в спорните ситуации, както и че мъже и жени могат да играят заедно и смесените отбори са позволени. Важно условие е да се играе с удоволствие. Турнирът ‘Disc of challenge’ се организира с идеята ултимейт фризби да се популяризира като спорт в страната. Всеки член на ‘Шопски отряд’ ‘предизвиква’ различни хора да съставят отбор и да участват на турнира.

    Възникването на отбора на ЦДУ – ‘Свободен ученик’ – показва един от начините, по който учебен предмет може да бъде добавен към програмата в едно демократично училище. В Центъра фризбито навлиза с новия учител по спорт – Александър Лозанов, който е треньор на ‘Шопски отряд’ и при работата си с децата в часовете по физическо им разказва за играта. Първоначално интерес проявяват само две деца, които ‘досаждат’ на Сашо с желанието си да играят фризби. Постепенно интересът нараства и се запалват и други деца. Като стават 5-6 редовни играча, Сашо им предлага да направят отбор. Идеята е приета и през ноември-декември 2017 г. вече има официално създаден отбор ‘Свободен ученик’. Желанието и изборът да участват в отбор носи на децата и съответните отговорности към екипа. Тренировки има 2 пъти седмично, по време на които освен физическите си възможности, децата изграждат отговорност към отбора, постоянство и полагат усилия, за да придобиват нови умения.

    ‘Свободен ученик’ е първият изцяло детски отбор по ултимейт фризби в страната. Покрай силния интерес на децата, Сашо се свързва и с други отбори и провеждат първия детски турнир по ултимейт фризби през април 2018 г., където ‘Свободен ученик’ печели купата.

    Тази година се изправят пред ново предизвикателство – да играят срещу професионален отбор от възрастни. Това се случва на приятелския мач с ‘Шопски отряд’ и е резултат и продължение на усилията им през тази и миналата година. Мачът е възможност за отбора да провери какво са научили, усвоили и забравили, да видят какво ниво държат в момента. Пробват заучени ситуации, повече тактика, планиране. Мачът се получава толкова добре, че предизвиква възторг сред публиката. Естествено има и въпроси – защо като учител Сашо не се е включил да играе с отбора срещу възрастните. Отговорът му е: ‘Аз не се съмнявам, че ‘Шопски отряд’ (отбора на възрастните) ще опази децата. Съмнявам се в другите отбори, т.к. те са тежки атлети. Но за мача между ‘Шопски отряд’ и ‘Свободен ученик’ нямах съмнение – това са двата ми отбора’.

    След мача Сашо продължава: ‘Супер доволен съм от нивото, което ‘Свободен ученик’ показа на терена. Видял съм пропуските, върху които да работим. Трябва да сме по-единни в сложните ситуации – много е лесно, когато стане трудно да кажеш “Не съм от този отбор”.

    Колкото и да сме сериозни или несериозни през годината, когато има събитие, интересът се засилва.

    Тази година имаше няколко души от ‘Свободен ученик’, които ми помагаха и се организираха сами за тренировки. Радва ме, че нещо, което е започнало като забавление става сериозно. Ще направим тренировките по-натоварващи, за да може да участваме на подобни събития и участието да е по-леко за играчите, да имат повече издържливост и тактика.’

    В момента се подготвя летен лагер за ‘Свободен ученик’ с повече тренировки.