Skip to main content

Книги

Джон Холт – “Как децата учат”

ИК “Изток-Запад“, 2010

“Един ден на тревата под дърветата в парка видях баща с двегодишната си дъщеря. Той лежеше, а момиченцето търчеше наоколо. Каква радост е да се тича! Изведнъж тя спря, вгледа се внимателно в земята, наведе се и вдигна нещо. Клонче! Камъче! Изправи се, затича се пак, видя един гълъб, втурна се да го гони, спря внезапно и погледна нагоре към огрените от слънцето дървета, за да види — какво? Може би катерица, може би птица, а може би просто формата и цвета на огрените листа. След това се наведе, намери нещо друго, взе го и започна да го разглежда. Листо! Още едно чудо.
Скорости, клонки, листа — малките деца обичат света. Именно затова учат толкова добре за него. В сърцевината на истинското учене се крият не трикове и мисловни техники, а любов. Способни ли сме да позволим на децата да учат и растат чрез тази любов?”

Джон Холт (1923–1985) е водещ глас в дискусията за необходимост от образователна реформа и автор на 10 утвърдени книги, преведени на 14 езика, в това число „Как децата се провалят“, „Как децата учат“, „Никога не е късно“, и „Непрестанно учене“. Многократно преиздаваните „Как децата учат“ и сродната й „Как децата се провалят“ са продадени в над два милиона екземпляра и са повлияли на цяло поколение учители и родители. Писмата на Джон Холт наскоро са събрани и издадени под заглавието „Живот, който си струва“. Дълбоките му прозрения за детските умове печелят все по-голямо признание в търсенето на начини за превръщане на училището и дома в по-добро място за учене.

Как децата учат – електронен вариант.

Яков Хехт – “Демократичното образование”

ИК “Изток-Запад”, 2013

“Към шести клас бях успял с огромни усилия да се науча да чета (и до днес не мога да пиша без грешки). В училище никой не знаеше – давах вид на обикновено момче, леко разсеяно, забравливо и податливо на заболявания около изпити, но въпреки това добро по математика и в спортовете, – като цяло минавах за добър ученик.
Вътрешно обаче се чувствах ужасно. Огромното разминаване между това, което аз знаех за себе си, и това, което другите знаеха за мен, бе нетърпимо. Постоянно лъжех, преписвах, бях нащрек, пазех сам гърба си в опити да не забравя всички истории, които разказвах на различните учители.
Помня, че си задавах въпроса какво не ми е наред. Можех да бия възрастните на шах, бях национален шампион по скок на дължина, правех прекрасни скулптури и въпреки това в края на осми клас продължавах да чета като дете, което току-що е научило буквите. Те сякаш отказваха да се съединят в съзнанието ми в нормални думи. Как е възможно, питах се аз, в някои области да съм силен и успешен, а в други (най-важните за моите родители и училището) да съм пълен провал?”

Яков Хехт e основател на първото Демократично училище в Хадера, Израел; днес в страната има над 25 такива училища, тяхното разпространение се ползва с подкрепата на държавата, а международната мрежа от демократични училища по света се разраства.

Александър Нийл, „Съмърхил – възпитание чрез свобода“

Питър Грей – „Свободата да учиш“

ИК “Изток-Запад”, 2016

„Децата идват на този свят, горящи от желание да учат, и обикновено у тях са заложени изключителни възможности за постигане на тази цел. Те са малки машини за учене. През първите около четири години от живота си те абсорбират невъобразимо количество информация и умения, без никой да им преподава. Те се научават да ходят, тичат, скачат и да се катерят. Научават се да разбират и говорят езика на културата, в която са родени, и заедно с това се научават да отстояват волята си, да спорят, да развеселяват околните, да ги дразнят, да се сприятеляват с тях и да задават въпроси. Те придобиват невероятен обем знания за физическия и социален свят. Всичко това се движи от вродените им инстинкти и импулси, вродената им игривост и любопитство. Природата не дърпа внезапно шалтера на това неистово желание и впечатляващи способности, щом децата стана на пет или шест. Ние сами го правим като започнем да им налагаме образование с принудителен характер в училище. Най-големият, най-траен урок на училището е, че ученето е работа, която трябва по възможност да бъде избягвана.“

Divaswapna – An Educator’s Reverie /en/

Вашият коментар