feed_002_04_X1_1602

За „Хан Тервел“ с Иван Николов

От началото на май 2019 г. в Център за демократично учене започна работа по третата част от поредицата Първо българско царство, посветена на Хан Тервел. Както първите два епизода – „Хан Кубрат“ и „Хан Аспарух“, филмът се създава чрез техниката стоп-моушън анимация като се използват лего фигурки, както и направени от децата фигури и декори от пластилин и всякакви подръчни материали. За първи път разполагахме с бюджет за по-добро техническо осигуряване, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.

За Център за демократично учене тези проекти не са просто едно от заниманията – от повечето деца те се изживяват като общо дело, независимо дали участват пряко или не. Всички знаят, че от една страна носят отговорност при създаването на публичен продукт – който може да бъде одобрен или не най-общо казано от обществото, от друга страна създаването на филма включва толкова много и разнообразни дейности, та повечето деца и учители всъщност стават част от него по един или друг начин. За да навлезем по-добре в детайлите около създаването му говорим с Иван Николов, учител и ментор в ЦДУ, както и ръководител на проекта.

Кажи ни, как започва един такъв проект – кои са първите стъпки?

Започва с генерирането на енергия – да се провери първо кои хора ще участват. Защото до голяма степен съставът на екипа определя и времевата рамка, нивото на изпълнение и всъщност създава идеята. Например хрумването историята за Хан Тервел да мине през преживяванията на героя Пънкчев Младши не е моя. Тя се роди дори донякъде случайно, просто защото загубихме лего фигурката на Професора (от „Хан Аспарух“), която е специфична и нямаше как да участва отново този герой. Така някой предложи новата идея, която се разви с включването на момичетата от заниманието по творческо писане, когато се заеха да разпишат характерите, препятствията, през които минава, смешките и т.н.

feed_002_04_X1_1984

 

Разкажи ни кое бе различното този път – след като разполагате с нов софтуер и техника?

Работата мина на друго ниво. Нивото на заснемане на този филм е много по-високо, благодарение на новия софтуер. С подобен софтуер се работи в професионалните студиа и се снимат някои от знаковите филми в стоп-моушън анимацията в днешно време – като „Кубо и пътят на самурая“, „Търсенето на Линк“. Благодарение на него можехме много бързо да елиминираме някои от грешките по време на работа. Например заснетите сцени се виждат в реално време на монитора и може да се коригира при необходимост. При предишните филми това можеше да се случи едва след пауза на снимането, качване на записите и гледане. Ако например някое движение е прекалено рязко или нагласената за снимане фигурка се размести (което често се случва, колкото и да внимават децата), това може веднага да се заснеме отново.

А защо сте избрали именно стоп-анимация? Компютърната анимация не е ли по-лесна и интуитивна, особено за новото поколение деца?

О, не, не е по-лесна компютърната анимация. Освен това при нея се работи само пред компютър и не могат много хора да работят едновременно. Ние разработваме този начин на работа със стоп-моушън анимация вече няколко години, представяли сме го пред българска и чуждестранна аудитория.

При него има голям брой и разнообразни задачи – писане на сценарий, изработка на декори, работа с камерата, монтаж на компютър, всякакви допълнителни подпомагащи функции. Това дава възможност дори по-малки деца или деца без такъв опит да се включват, а в същото време разнообразни умения на участниците могат да се проявят и всички те да участват в процеса и да имат принос в създаването на общ краен продукт. Ако си представим например една битка със 100 фигурки – главният аниматор движи основните фигури, задава как да се движат останалите фигури и има помагачи, които преместват по-второстепенни фигури, кончета и т.н. Това разнообразие от роли е много ценно. Все пак децата не се учат само как да правят филм, а предимно на взаимодействие в екип, удържане на ангажименти, взимане на решения в трудни ситуации. Това е скритата ценност на този процес.

Любопитни са някои чисто фактологични неща, за да си го представим – например колко деца и учители работихте по проекта, колко часа на седмица посветихте на това, колко кадъра се заснимат за един такъв филм?

Работихме двама учители и се включиха над 20 деца. Бяхме насрочили да се работи по няколко часа, два дни в седмицата. Поради настъпилата епидемиологична ситуация, не можехме да работим през голяма част от времето, което удължи с цяла година приключването на проекта.

Общо са заснети 10 744 кадъра – снимаме по 12 кадъра за всяка секунда от филма. Това трябва да дава представа за мащаба и качеството на този проект.

Издай ни малко от сценария. Какви исторически източници се използват?

Както споменах и по-рано, децата излязоха с идеята историята да се разказва от името на дете, ученик и внук на Професор Пънкчев (главният герой от „Хан Аспарух“). На „Младши“ му предстои важен изпит върху царуването на Хан Тервел, а той никак не обича да учи от учебника. Затова решава да използва машината на времето на дядо си, да се запознае направо с владетеля и да стане свидетел на най-знаковите събития от историята ни от тази епоха. Има забавен сблъсък между огромната разлика в епохите и отношенията, но главният герой всъщност става приятел на владетеля и научава всичко, което му е необходимо чрез собственото си преживяване.

Колкото до историческата част и сценария, с нея се занимаваше колегата ми, Милен Димитров, заедно с група деца от заниманията по творческо писане. По принцип следваме съдържанието в официално одобрените учебници.

Как е организирана работата между групата, която прави сценария и групата, която снима филма?

Тук имаше също интересни процеси на сработване и осъзнаване, че дори две толкова различни задачи са взаимосвързани и неизменно двете групи трябва да се съобразяват една с друга, както и могат да си помагат. Става естествено, със самата работа по филма.

Каква е твоята роля като учител в проекта – особено в демократично училище, където децата във всеки момент избират дали да влязат в заниманието или не?

Моята роля е да го напътствам и като човек с опит в правенето на кино да поддържам по някакъв начин връзката с реалността и рамката на проекта. Имам предвид, че понякога има идеи, които са неизпълними и аз в този момент мога да допринеса с моите знания и опит. Макар да сме в демократично училище, ясно е, че децата също поемат ангажименти, когато се захванат с един проект. Ако пък някой не си спази ангажимента, всички останали участници научават от собствен опит какво означава в реалността да си част от екип и какви са естествените последици за другите, когато някой не се появи. Често ни се случва родители да ни задават въпроса как децата им ще се научат да полагат усилия, ако винаги могат да изберат „лесното“ (например да не влязат в заниманието). От моя опит това се случва, когато човек е избрал да положи усилия, воден от вътрешната си мотивация, и се убеди, че това води до резултат. Вътрешната мотивация е свързана с интереса, с личното желание, не с външни фактори. Нещо, което съм имал възможност да наблюдавам при създаването на филмите досега и мисля, че това усещане остава за цял живот.

Какви са целите, които учителите си поставяте с този проект?

На най-външно ниво това е образователен проект, който покрива конкретни зона на знание и умения: история, творческо писане, кинозаснемане, търсене на информация, сравняване на източници, изследване на епохата и разбиране на това как са живяли хората по това време – как са се обличали, с какво са се хранили, как са се придвижвали, как са си предавали съобщения, как са общували дори. Опитваме се да ангажираме възможно най-много деца от училището. Те имат възможност да се докоснат до тях по жив и вълнуващ за тях начин. Очите им светят, питат, искат да знаят повече, проучват.

Всъщност, като проектно-базирано учене, участието в такъв процес включва много и разнообразни умения. Не говоря за експонация на камерата или нареждане на осветлението – тези неща стават естествено като децата играят, изпробват различни неща, виждат кога е успешно и кога не. По– съществено е поемането на ролята в процеса – как се ангажираш, как я удържаш, как комуникираш с останалите, как се справяш с различни проблемни ситуации. За мен това са по-важните цели.

Като участник в този проект има ли нещо ново, което ти самият научи?

Със сигурност има. Съставът на участниците е различен, съответно всички екипи се съставят наново, като се взимат под внимание и личните предпочитания на децата. Истината е, че всеки път съм удивен от гъвкавостта, бързината им на учене, блестящите идеи, които им хрумват. Този проект е доста различен, поради поставения срок от самите условия на финансиране. Така че аз трябваше да се науча как да осигуря спазването на срокове, заедно с поддържането на свободния избор и протичане на процесите на осъзнаване и естествено темпо при всеки от участниците. Също трябваше да направя компромис да не настоявам винаги една задача да се завършва от този, който я е започнал – просто защото не можем да си позволим изчакването. Това създава друга атмосфера – на подкрепа, на заедност, на обща отговорност, вместо индивидуална.

Фактът, че филмът ще се покаже, ще има публична премиера, положителен фактор ли е за самите деца или по-скоро добавя притеснение?

Не бих казал, че това ги мотивира по време на самата работа, но и не е повод за притеснение. За всеки автор най-вълнуващо и важно е да сподели произведението си с публика. Още повече, когато си млад автор.

*********************************************************************************

Премиерата на „Хан Тервел“ ще се състои на 17.04.2021 г. от 11 ч. в Дом на киното – София.

Можете от сега да видите и ТРЕЙЛЪРА!

 

Вашият коментар