Skip to main content
IMAG5863

Защо сутрешните кръгчета в ЦДУ не са задължителни

В началото на съществуването на самонасоченото пространство „Център за демократично учене“, имахме често разговори дали и защо да имаме задължителни сутрешни кръгчета. От една страна осъзнавахме едно принципно и общо разбиране, че те са полезни, ценни, смислени и нужни. От друга страна, искахме децата сами да усетят този смисъл – за себе си. Някак това твърдение „сутрешните кръгчета са ценни“ бе толкова общо, по принцип, но нали ние искахме децата сами да откриват какво е ценно и важно за тях и да се включват в неща, в които сами усещат смисъл за себе си, а не просто, защото някой така е решил и казал, а те са го „възприели“, без да го подложат на съмнение или проверка за себе си.
И ако вярваме (а ние вярваме), че те усещат и знаят от какво имат нужда и ще го вземат, то значи остава само да възприемем това намерение,

да осигурим пространството за сутрешно кръгче с постоянство и стабилност в средата,

да информираме какво то представлява и да поканваме регулярно. И естествено, без натиск, който, когато и както намира смисъл сам за себе си – да може да се включва.

Така и направихме. И се доверихме. Осигурихме го в средата – в сутрешните моменти и оставихме всеки да открие за себе си своя личен смисъл в него. Дали му е полезно и ценно в този момент, защо му е нужно, иска ли да се включи и как? И нека всеки идва не по задължение, а по желание.

Какво показаха опитът и практиката след повече от 5 години? Сутрин при нас обикновено органично се организират едно или две кръгчета, в които обсъждаме, споделяме, играем. Това са спокойни пространства за начало на деня, в които всички, в равнопоставени диалог и отношения, споделяме, слушаме, отразяваме, понякога се удивляваме, понякога се възхищаваме, а понякога се вдъхновяваме. Какви са темите? Има от всичко:

  • Философски теми – за смисъла на живота, за приятелството, любовта, предателството, страданието;
  • Теми за наболели проблеми – войната, замърсяването, глада, несправедливостта;
  • Провокации за размисъл – какво би направил, ако имаш още един ден живот? какво би променил, ако можеше да промениш едно нещо в света?;
  • Вълнуващи и интересни теми, събития и явления от живота, природата, света около нас – черни дупки, бели дупки, Бермудски триъгълник, телепатия, хипноза;
  • Теми за нас самите – за човека, емоциите ни, постъпките ни, мисленето ни – „Мисля, следователно съществувам“- вярно ли е това? или „Най-големият ни страх?“ или „Какво правя с гнева си? Къде го усещам? Как да го укротя в себе си? Да го укротявам ли изобщо? Не е ли всъщност полезен?“ или „Какво е мисленето? Мислите? Как се раждат? Кой ги ражда? Можем ли без тях? Можем ли да ги спрем?“…

Понякога не ни се обсъжда. Понякога просто ни се споделя – какво чувстваме, какво е в ума ни, сърцата ни, какво ни се е случило вчера, какво ни е зарадвало, объркало, усмихнало, разочаровало, натъжило. И това се приема естествено. И всичко, което излиза от нас, посрещаме – автентично, човешко, с уважение. Със зачитане. Темите, думите, мислите, мненията, позициите – минават и заминават, променят се или се забравят.

Но отношението, взаимодействието, свързването – остават.

Възпитават, без да поучават. Една хуманност. И любов към себе си, света и другите. Неща, които променят света.

 

Вашият коментар