Образователен процес

ученето1

Естеството на ученето

Процесът на учене и саморазвитие е естествен и вътрешно стимулиран при всеки човек. Ученето се случва непрекъснато и навсякъде.

Ученето се осъществява под най-различни форми и начини – игра, наблюдение, разговор, беседа, преживяване, експеримент, лично изследване, проекти, индивидуални уроци, групови занимания. Вярваме, че много често най-доброто учене става извън класната стая.

То може да бъде в игра, наблюдение или разговор, в който ученик задава въпрос, съотносим с интересите му в момента. Въпросът може да изникне по време на урок, на училищно събрание или пък докато пиеш чаша чай с връстници или член на персонала. Вярваме, че е от ключово значение всеки ученик да има свободата да отговори на своите собствени интереси, да последва своето собствено любопитство и търсения. Това може да се прояви в различни форми,  които не са свързани с присъствие в занимание  от учебната програма.

Всеки човек учи по различен начин – в самото сърце на този модел на обучение е ученикът, всеки уникален и всеки с различни нужди. Ученето е различно преживяване за всеки ученик – дори в рамките на една и съща класна стая. По-фундаментално- за много от тях конвенционалната класна стая и лекционния тип на предаване на информация не са подходящи. В демократичното образование всеки има възможност да учи съобразно своя собствен стил на учене.

Противно на традиционните образователни схващания, ученето, като всеки естествен процес, не е праволинейно. Естественото учене следва непредсказуеми отбивки и заобикаляния, подобно на река, която наглед „неефективно“ и „неоптимално“ намира своя път към морето.

Всеки човек /съответно и всеки ученик/ има области, в които е добър, и други, в които демонстрира средни или слаби способности. Личността на човек е многопластова и притежава много и различни способности, които са на различни нива и степени на сила или слабост. Това е естествено и отразява природното разнообразие в света.

 

Философията на демократичното образование стъпва на процеса на демократично самоуправление, в който всеки член на училищната общност има равен глас. Да, това на практика означава, че децата наравно с учителите управляват училището. Практикуват демокрация всеки ден, вземайки решения за управлението на ежедневния живот в училището, създавайки правилата, по които общността функционира и следейки те да бъдат спазвани.

Когато растеш и учиш в среда, в която основна ценност е зачитане правата на личността и свободния избор това е естествена предпоставка да пораснеш като активен и отговорен гражданин.

samoupravlenie

Общност на равенство, взаимно уважение и демократично взимане на решения

Най-добрите условия за учене – както и за работа и живеене – са тези, при които правата и мнението ни са уважени. В демократичното училище има седмични училищни събрания, на които всички членове на общността имат равен глас, без значение от възрастта или статуса. Ученици, учители и родители сядат заедно като равни, за да обсъждат и гласуват във връзка с училищните правила, програмата, проекти и други въпроси. Демократичното взимане на решения в училище не означава възрастните да изоставят задълженията си, означава те да споделят отговорността с по-млади хора.
Резултатът: толерантни, отговорни индивиди с отворено съзнание, които знаят как да изразяват мнението си и да слушат това на другите; добре образовани действени граждани за модерно демократично общество.

Едно демократично общество има нужда от граждани, които са креативни, иновативни и действени в техните общности и региони. Децата не научават тези качества чрез уроци и теория. Но тези, които преживяват лична отговорност и демокрация на ежедневно ниво в училищата си, се научават да изразяват това, което мислят, борят се по въпроси, които са важни за тях, разрешават проблеми като група, уважават мнението на другите и допринасят за успешното управление на общностите си. Тези, които са отговорни за собственото си учене, развиват ефективни стратегии за намиране на творчески и новаторски решения на проблеми и имат инструментите, нужни за ученето през целия живот.

Силно демократично общество се гради от свободни и активни граждани. За да бъдеш такъв обаче е необходимо средата, в която растеш да те учи и насърчава да познаваш и пазиш демократичните ценности.

Затова работим за утвърждаване на демократичния образователен модел в България!

logo_odo_partly_small-08

Учителят е на първо място човек, който е щастлив и вътрешно мотивиран да бъде част от демократичния образователен модел, вярва и живее неговите принципи.

Уважава и зачита детето като равноправна личност и вярва, че правото на личен свободен избор е неотменимо право на всяко човешко същество.

Учителят не преподава просто определен предмет. Той пали, вълнува, вдъхновява. Защото самият той гори в тази сфера.

logo_odo_partly_small-06

Учителят не изхожда от позицията на „знаещ и можещ“, а от позицията на „търсещ“. Търсещ,
заедно с детето, в подкрепа на детето. Нужно е да умее да оставя егото си и да даде цялото пространство на учениците. Учителят общува с децата, стреми се да провокира самостоятелно търсене и мислене у учениците, а не да им дава готови решения.

Учителят трябва да умее да наблюдава учениците дискретно, да чува, да се опитва да вниква в техните реакции, коментари, въпроси, да вижда децата чрез техните интереси и нагласи.

logo_odo_partly_small-07Учителят трябва да усеща процесът на учене в неговия холистичен характер, да вижда голямата картина и да умее да прави взаимовръзки между отделните парченца знание.

Учителят в демократичното училище има и още една роля – ролята на МЕНТОР.

менторМенторството заема централно място в демократичния образователен модел.

Менторът е съветник на детето по неговия индивидуален път на развитие и учене. Ролята на ментора е да бъде приятел, да присъства активно в живота на детето.

Заедно с детето да откриват какви са нуждите, интересите и целите на детето, да му помага да открие пътя към мечтите си, да отваря нови “врати” за нови светове. Не формулира
собствени цели за детето, помага му да изясни своите и да ги следва.

Менторът отворя пространство, в което няма натиск, изисквания или очаквания към детето, а само едно дълбоко приемане. Той познава детето и житейския му път – история, семейство, детска градина, травми, тежки моменти, трудни моменти, важни моменти, предизвикателства. Той е до детето в трудно моменти и помага до разширяване на собственото самооосъзнаване на детето – осъзнаване по отношение на себе си, действията, мислите, емоциите, желанията, целите.

Менторството е грижа, но не и зависимост. То е съвет, но не и настояване.

То е насочване, но само пожелано. То е изслушване, но и все пак утвърждаване на собственото присъствие.

Менторът е ролеви модел за подражание. Не може да има разминаване между думи и действия на ментора, защото това се усеща от детето.

ПОДХОДИ КЪМ ОБУЧЕНИЕТО

Учителите са свободни в избора на системи и методики, съобразено с възрастта на учениците в сферата си на интерес, която предават на децата.

Изисквания към методиките на преподаване:

  • Съобразени с принципите и методите на Ненасилствената комуникация;
  •  Съобразяване с темпото на учащите и техния начин за учене.
  •  Даваща възможност за активно участие на учениците.

Учителят, заедно с учениците, създава учебната среда в своята сфера на знание, поставя рамката на предлаганото съдържание, обсъжда с учениците възможности за неговото разширяване според проявените интереси, поставя определени изисквания за своите часове, които да бъдат спазвани в тях.

 

В демократичното образование детето управлява своя учебен процес, защото най-ефективният начин за учене е да следваме собствените си интереси. Това е една различна концепция за образованието – схващането, че ученето е самоиницииран от всеки един индивид процес, чиито основни двигатели са естественото човешко любопитство и стремеж към развитие.

програма

ЦЕЛИ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА В ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

  • Децата да си поставят сами цели!
  • Самодисциплина – да поемат отговорности за собствените си успехи или неуспехи
  • Да могат да дефинират за себе си успех или неуспех
  • Да са активни граждани и да знаят, че животът им зависи от тях самите
  • Да са пълноценни в общуването си
  • Да виждат ясно силните и слабите си страни и да са наясно, че всеки човек има и силни и слаби страни
  • Саморегулация – да създават сами правила, да поемат отговорност да ги спазват, да ги променят. Да знаят какви са механизмите за това
  • Да умеят да разрешават конфликтни ситуации
  • Да правят осъзнат избор
  • Да се информират. Да правят разлика между информация и знание
  • Да съхранят любопитството си, да го следват, да задават въпроси!
  • Да идват с желание на училище
  • Да създават своето пространство