Революция в училище 1918 – 1939/ Révolution école 1918 – 1939

Дата: 20.02.2019 г. , сряда
Час: 18:30 – 21:30 ч.
Място: Федерация на научно-техническите съюзи, зала 4 „проф. Асен Златаров“
Адрес: ул. „Г.С.Раковски“ 108 (до НАТФИЗ)
Вход: дарение с препоръчителна стойност 5 лв, предназначен за създаване и безплатно разпространение на сборник “(не)Възможното образование” 2019 (линк към Сборника от 2018 г. ТУК)

Революция в училище,  85 мин.
Révolution école 1918 – 1939
2016 г., Франция
оригинален език: френски, субтитри на български
Режисьори: Йоана Грудзинска

дискусия след филма, 60 мин.
специален гост: Александър Ранев, доктор по педагогика на СУ “Св. Климент Охридски”

След края на Първата световна война светът се пита как да се предпази от следваща, а десетки образователни дейци отговарят – чрез промяната в начина, по който децата се възпитават и образоват, чрез промяна в училището. Учители, психолози и философи си задават въпроса какво е необходимо, така че да не е толкова лесно човешките същества да се превръщат в безчувствени убийци, в служба на патриотичен идеал.

Първоначално без връзка помежду си се създават няколко школи, някои от които днес са се превърнали в легенди – Януш Корчак в Полша с децата в сиропиталището в еврейското гето, Мария Монтесори в Италия сред умствено изостаналите деца, Франсиско Ферер в Испания с “Модерното училище” и много други, които поставят човешката личност и нужди като приоритетни за всяко възпитание и образование. Един човек решава да обедини разпръснатата енергия – Адолф Ферие организира първия Конгрес на новото образование в Кале през 1921 г., на който се поставя началото на Международната Лига за ново образование. На тази и следващите годишни срещи на лигата виждаме оригинални кадри и писма с шотландеца Александър Нийл, французина Селестен Френе, германеца Пол Гееб и още много педагози, практикуващи общата мечта за хуманно образование. Политиката обаче скоро се намесва в тяхната работа. Мария Монтесори отказва да включи полувоенните идеи на Мусолини в своята работа и е принудена да напусне Италия. В Съветския съюз наченките на свободно образование, поставени от Надежда Крупская, са пометени от образователните лагери, следващи идеите на Макаренко. Свободното училище на Пол Гееб трябва да се премести в Швейцария след избирането на нацистите в Германия. Селестен Френе също трябва да напусне публичното образование, за да прилага своите педагогически разбирания.

Режисьорът Йоана Грудзинска разказва именно тази вдъхновяваща история, трагично прекъсната с убийството на Корчак и децата му в газовите камери на лагера Треблинка като символ на цялото движение. Чрез оригинални архивни кадри тя ни запознава както с идеите и надеждите на движението, така и с човешката същност на неговите членове. Освен че тази страница от световната история заслужава да бъде отново “прочетена”, в днешно време поставените от нея въпроси са застрашително актуални.

Фейсбук събитие

За контакти с организаторите:

Facebook: Кинофестивал не-Възможното образование