Маги Благоева

Аз съм съвсем обикновен търсещ човек, който опитва да следва собствения си вътрешен глас, а не тези на обществото, роднините, близките и приятелите. Опитвам да откликвам на света, да го разглеждам и опознавам всеки ден с любопитство, да се уча от всичко. След като завърших училище и университет в добре изглеждаща специалност „Българска филология“, някак успях да обърна истинско внимание на собствените си интереси – психология, творчество, история и да започна да творя и уча с жажда и любопитство – нещо, за което преди това нямах време. Влюбих се – в ученето, търсенето, изследването, откривателството, творенето. Поисках го такова, каквото го усещам като процес и израстване да го има за всяко дете.

За мене демократичното образование е преди всичко смисъл и надежда. Смисъл е защото е единственият модел на пространство за израстване, в който всеки има наистина възможност да израстне без насилие и в свобода да разгърне себе си какъвто е. И благодарение на това, то е и надежда – за света и неговото развитие.

Не мога да намеря една дума, с която да опиша какво е да си учител в демократично училище. То е просто цяла пъстра палитра от емоции и преживявания. Антоним на монотонно, еднообразно и скучно. Може би най-точната дума е „изненада“ – всеки ден е изненада към теб самия, към собствената ти личност, убеждения, мисли, граници. Точно като живота. Мисля, че да си учител в демократичния образователен модел е точно да живееш пълнокръвно живота – но не изкуствено и нагласено някак по някаква схема или система, а точно както си се случва в самия живот – с планове, успехи, провали, обрати, радости, лекота, трудности, тежест и разочарования. Да си учител в демократичния образователен модел те учи, че всеки ден си различен, че всеки миг с всеки избор и всичко случващо се те променя, че животът е приключение. Предизвикателството е да го поемеш. Вдъхновяващото е да го вървиш с други мъдри, с които сте равноправни и учите един от друг, подкрепяте се и си помагате и израствате заедно чрез всяка трудност. Най-вдъхновяващи за мене са всички ежедневни моменти, в които децата напредват със собственото си темпо по собствения си личен път и постигат своите малки ежедневни успехи – крачки и стъпала в една по-голяма житейска стълбица. Силно вдъхновяващи са ми моментите, в които някой осъзнава, че е научил нещо, че е усвоил умение, че вече знае и може – усещането за лична удовлетвореност, гордост от себе си и от постигнатото. Но може би най-най-вдъхновящите истории идват от моментите в Медиаторния комитет, когато се изправят в труден разговор две човешки същества, в повечето случаи – и двете силно наранени, и все пак – се изправят – в търсене на общ път, разбирателство и чуване. В тези моменти осъзнавам колко различен ще бъде скоро света с тези деца като възрастни.

Учител съм по български език и литература. Водя и история. Заедно с децата правим и готварство. Ментор съм на една част от децата в Центъра. В заниманията си във всичките направления се водя от принципи за свободно общуване и взаимодействие на всички участници, присъствие на план и цел, но и възможност да избягаме от тях в търсене на нещо интересно, което е привлякло интереса и вниманието ни. Във всички занимания си поставям една основна цел – да се чувстваме добре в процеса на учене, да ни е интересно и да се забавляваме. Всички знания могат да се учат по много начини и от нас зависи кой ще си изберем. Аз обикновено избирам един, а в часовете доста често освен него импровизираме много и оставям децата също да влязат в ролята на учители – да предлагат, да създават те самите. Важна ми се струва и нагласата, с която влизам във всеки час – че не съм вездесъща и всезнаеща, че има много неща, които и аз самата не знам и че в това няма нищо лошо.

Работата ми като учител в Центъра за демократично учене ежедневно ми носи дози „радост“, „удовлетворение“, „смисъл“ и усещане за полезност. Носи ми и смелост, вдъхновение, повече знания за мене самата и за света около мене.

Мечтая си да бъде съвсем естествена част от образователната система на България – една от възможностите, които имат родителите в България.

Мечтая си неговите ценности – истинска възможност за избор, свобода и демокрация, да предизвикват по-малко страх и тревоги и повече приемане и разбиране.

Мечтая си да има свое собствено място – голямо, просторно пространство сред природата в непосредствена близост до града.

Мечтая си да е пълно с деца от всякакви възрасти, които свободно изследват себе си и света, експериментират, учат, израстват и са подкрепяни във всичко това.

Мечтая си да е пълно и с възрастни, които могат да живеят свободата, подкрепят децата през личния им път, развиват и самите себе си като личности.

Мечтая си да е дало сила, кураж и вдъхновение за създаването на още такива места в България.

Радост, свобода, избор, отговорност, предизвикателства.