Аз съм Иван и съм художник, режисьор и оператор. Завършил съм педагогика на изобразителното изкуство, понастоящем имам продукционна къща и правя филми. Понеже имах силен интерес в работа с деца, вместо да стана учител по рисуване в училище (още трупайки опит в университета, преподавайки в училищната система разбрах, че има нещо сбъркано там и не е за мен), започнах да работя по различни социални проекти. От 2000г до сега, вече 16 години, работя с деца и младежи през изкуства и психосоциални практики – проектите са много, но ще спомена най- знаковите за мен – “Изкуство за социална промяна” (работа с деца в риск в различни домове за институционална грижа в страната), “Креативност в училищното ежедневие” (обхващащ 400 ученика в над 10 училища в София) , “Трупа за уличен театър” (работа със бездомни младежи в София)– това са много задълбочени изследвания как изкуството може да е в помощ на деца в риск, възрастни, затворници, всякакви маргинализирани групи, както и в училищния контекст. Участвал съм в редица обучения, уъркшопи и групи за личен опит и тази ми опитност през изкуството и психологията ме научи, колко е важно да познаваш себе си, когато работиш с деца. Да можеш да поставиш личните си граници, да бъдеш честен, да присъстваш и да виждаш детето, да разбираш и усещаш неговия свят.
Когато се роди синът ни, пред мен изникна въпросът къде ще учи той. Така срещнах съмишленици и започнахме да работим за утвърждаване на демократичния образователен модел в България. Още повече, че моят живот е отражение точно на подобен вид реализация. Аз в момента се занимавам с документално кино и без да имам образование в тази област, интересът и професионалното ми развитие през видео изкуство, инсталации, мултимедия за тетрални представления ме доведоха до киното. Имам участие и съм автор в знакови за българското документално кино проекти, като “Последните черноморски пирати”, “Защо ще е прекрасен този петък” и много други. Така, че за мен самият, образованието винаги е било в това да следваш сърцето си.
По какво си учител в Центъра за демократично учене?
Учител съм по изящно изкуство и водя часове по дигитална обработка на изображения – с по големите учим Photoshop и други подобни програми.
Учиш ли децата да рисуват?
За мен е интересно да работим с образите на децата, без да ги вкарвам в някаква рамка, без задължително цветовете да имат някаква форма, без непременно картината да има на всяка цена успешен резултат. Важен е самият творчески процес и как се случва той – дали ще е по-експанзивно, с разливане на боя, с викове, дали ще е много обрано на малък формат… За мен е важно да може в крайна сметка детето да работи с емоциите си, да се срещне с тях и да ги изрази на листа. Творенето е начин да се изразим и да срещнем другите. Това искам да усетят децата.
Какво е за теб да си учител в Центъра за Демократично Учене?
Предизвикателство! Като учител в свободна среда, където няма звънец, който да вкара децата в твоя час, си изправен пред това постоянно предизвикателство да бъдеш буден към интереса на всяко дете, да го усетиш и да успееш да го последваш. Това е магично и много силно като преживяване, тогава, когато виждаш учениците, които са там и творят, водени от вътрешната си мотивация и страст, но е нужна концентрация и дълбоко взаимоотношение. В момента, в който влезна в училище, аз съм там на 100%. Цялото ми съзнание е в децата – да ги видя, да ги чуя, да ги усетя. Да бъдеш така присъстващ не е лесно, но без това взаимодействието с децата не може да се случи пълноценно.
Кое е те вдъхновява в твоята работа като учител в Центъра за Демократично Учене?
Децата. Взаимодействието с тях. Вдъхновяват ме останалите възрастни, с които работим. Вдъхновява ме процеса. Вярата в потенциала. Това, че правим нещо, което е на ръба на лудостта в нашия контекст, но то не просто се случва – то се развива, расте, променя, надгражда. Вдъхновява ме смелостта ни да правим това, смелостта на всички ни – деца, родители и учители!
Твоят син също посещава Центъра за демократично Учене. Как се чувстваш като родител?
Ами само едно ще кажа – днес сутринта синът ни беше станал преди нас и дойде да ме събуди облечен, защото искаше да тръгваме ВЕДНАГА към училище. Научи се, по незнаен за мен начин, да брои до хиляди, да чете… Той е на 5 и половина, за него е много важна играта, но виждам как в тази игра той учи. Вярвам, че когато стане на 7-8 ще може осъзнато да си постави цел и да я следва. И като родител за мен това е важно. Важно е детето ми да ходи с желание на училище. Щастлив съм, че това е така!
Промени ли се ти като човек, бидейки част от Центъра за Демократично Учене?
Със сигурност. Променя ме всеки ден. Не гледам на себе си като на завършен човек, а като на търсещ. Започнах да си позволявам на самия себе си повече неща – да изглеждам глупаво, да експериментирам, да бъда безстрашен, да се покатеря на високо, да падна, да опитам нещо различно, да изляза от зоната си на комфорт. Да бъда дете отново!
Какво е необходимо, за да стане демократичното образование по-популярно?
Нужно е да се променят нагласите на родителите, да има воля у законотворците, да се отървем от пагубни културни натрупвания. Ние сме израснали така – мен може да не ми е добре, но и на Вуте не му е добре. Нужно е да се научим да се доверяваме на собствените си деца и на това, което искат да правят. Защото техният интерес е това, което ще ги развива и води. Нужно е да приемаме децата за равноправни на нас личности. Да им даваме свобода да бъдат себе си.
Иван, като водещ на представлението по случай завършване на учебната година в Центъра за Демократично Учене, 2015
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Strictly Necessary Cookies
Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.
If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.